Майкъл Конъли - Трафик

Един от гвардейците попита нещо на испански.

— Добър въпрос — отговори Рамос. — Няма да проникнем още в началото в „Инвайробрийд“ по две причини. Първо, нашата основна цел е ранчото, а щеше да се наложи първоначално да отделим повече сили за „Инвайробрийд“, ако се готвехме да влезем едновременно във фабриката и в ранчото. Второ, нашият информатор предупреждава, че в онзи край на тунела може да има капан. Добре прикрита бомба. Не желаем да рискуваме. Когато овладеем положението в ранчото, ще влезем в тунела и ще го проследим докрай.

Той зачака други въпроси. Такива нямаше. Мъжете пред него пристъпваха от крак на крак, гризяха си ноктите или почукваха с палци по колената си. Притокът на адреналин тепърва започваше да се покачва. Бош го бе виждал и преди, във Виетнам и след това. Затова посрещна собственото си нарастващо вълнение с тревожно чувство на страх.

— Добре тогава! — изкрещя Рамос. — Искам всички в пълно бойно снаряжение до един час. В полунощ атакуваме!

Съвещанието приключи с няколко младежки викове на по-неопитните агенти. Бош се приближи до Рамос, който сваляше фотографиите от дъската.

— Звучи като истински план, човече.

— Да. Само да се надяваме, че ще протече по начин, близък до описания. Операциите никога не протичат точно както трябва.

— Така е. Корво ми каза, че имате и друг план, с който да прехвърлите Сорильо през границата.

— Вярно е, намислили сме нещо.

— Ще ми го кажеш ли?

Той се извърна от дъската, стиснал в ръцете си всички снимки в две изрядни купчета.

— Да, ще ти го кажа. Това ще ти хареса, Бош, тъй като той ще бъде изправен пред съд в Лос Анжелис да отговаря по твоите случаи. Ще стане така, че след като онази отрепка бъде заловена, тя ще окаже съпротива при ареста и ще се нарани. Нараняванията вероятно ще са по лицето и ще изглеждат по-сериозни, отколкото са в действителност. Ние обаче ще искаме да му окажем незабавна медицинска помощ и ще предложим услугите на един от хеликоптерите си. Командирът на гвардейския отряд ще приеме с благодарност. Но пилотът, както разбираш, ще се обърка и ще вземе светлините на окръжната болница „Империал мемориал“ от другата страна на границата за тези на общата клиника в Мексикали, която се намира точно до граничната бразда от тази страна. Когато хеликоптерът кацне върху погрешната болница и Сорильо слезе оттатък границата, той ще подлежи на арест и ще бъде обект на американската съдебна система. Кофти късмет. Може да се наложи да впишем едно мъмрене в характеристиката на пилота.

На лицето на Рамос отново се бе появила онази цинична усмивка. Той намигна на Бош и се отдалечи.

„Рис“ пресичаше килима от светлини на Мексикали, отправил се на югозапад към тъмните очертания на планините Кукапа. Полетът бе по-плавен и по-безшумен от всичко, което си спомняше от Виетнам или от сънищата си след това.

Бош беше в задното отделение, притиснал се към левия илюминатор. Студеният нощен въздух проникваше през някаква скрита цепнатина. Агила седеше до него, а отпред бяха Корво и пилотът. Корво бе е позивна „Въздушен водач“ и се занимаваше с комуникациите и с инструкциите по нападението на ранчото. Рамос беше „Приземна база едно“ и ръководеше действията на земята. Докато гледаше в пилотската кабина, Бош виждаше неясното отражение на зелените светлини на циферблатите върху забралото на шлема на Корво.

Шлемовете на всичките четири човека в хеликоптера бяха свързани с централен команден пулт. Каските имаха двупосочни въздух-земя и бордови радиовръзки и възможност за нощно виждане.

След като бяха летели петнайсет минути, светлините отдолу намаляха. Без заслепяващите им отблясъци Хари успя да различи силуета на единия хеликоптер на около двеста метра вляво. Другият черен летателен апарат сигурно беше отдясно. Летяха в група.

— Две минути до пристигането — обади се някакъв глас в ушите му. Беше пилотът.

Бош взе бронираната жилетка от скута си и я пъхна под себе си на седалката. Защита срещу стрелба от земята. Забеляза, че Агила направи същото с жилетката, дадена му от агентите.

„Рис“ рязко започна да се спуска и гласът в ухото му каза:

— Започваме!

Бош си нахлузи маската за нощно виждане и погледна през лещите. Земята долу се движеше бързо като жълта река от ниски храсти и почти нищо друго. Минаха над някакъв път, сетне над едно отклонение. Хеликоптерът направи вираж по посока на отбивката. На пътя той забеляза паркирани кола, пикап и джип, а по-нататък се движеха няколко автомобила, зад които се вдигаха жълти облаци прах. Гвардията бе проникнала вътре и напредваше към обитаемия център. Битката беше започнала.