Майкъл Конъли - Трафик

Бош разбираше какъв е проблемът. Приятелска стрелба. Кърт е бил застрелян с един от автоматите 636. Раните бяха твърде големи, прекалено унищожителни и скупчени твърде близо една до друга, за да са причинени от оръжията, натрупани до пленниците.

— Изглежда, когато е чул стрелбата, той е изскочил тичешком от тази задна врата — обясняваше Рамос. — База две вече са били под кръстосан огън. Някой от тях трябва да е стрелял по вратата и е убил Кърт.

— Проклятие! — изкрещя Корво. После добави с по-тих тон: — Добре, Рамос, ела насам.

Те се прилепиха един към друг и този път Хари не можа да чуе какво си казаха, но не беше и нужно. Знаеше какво щяха да направят. Тук на карта бяха поставени кариери.

— Ясно — рече Рамос вече с нормален глас и се откъсна от колегата си.

— Хубаво — каза Корво. — Щом свършиш с това, искам да намериш сигурна линия и да се обадиш на лосанджелиската оперативна група. Ще ни трябват служители от „Информиране на обществеността“ тук на юг и там, за да се заемат със случая възможно най-бързо. Медиите ще пълзят, за да отразят всичко това. Отвсякъде.

— Дадено.

Корво тръгна да влиза в къщата, ала се върна.

— Още нещо. Дръж мексиканците настрана от това.

Той имаше предвид гвардията. Агентът кимна и тогава Корво се отдалечи наперено. Рамос погледна към Бош, който стоеше в сянката на верандата. Те безмълвно се разбраха. Хари знаеше, че пред средствата за осведомяване щеше да бъде заявено, че Кърт е бил фатално ранен от хората на Сорильо. Никой нямаше да спомене и дума за приятелски огън.

— Проблем ли имаш? — попита агентът.

— Нямам никакви проблеми.

— Добре. Тогава няма да се наложи да се тревожа за теб. Нали, Бош?

Бош пристъпи към вратата.

— Рамос, къде е Сорильо?

— Все още претърсваме. Остава още много за покриване в тези сгради. Мога само да ти кажа, че приключихме с хасиендата и той не е тук. Вътре има само трима мъртъвци и той не е сред тях. Явно не разполагаме с някого, който може да говори. Твоят убиец на ченгета обаче е вътре, Бош. Мъжът със сълзите.

Хари безмълвно заобиколи Рамос и трупа и влезе в хасиендата. Внимаваше да не стъпи в кръвта. Докато минаваше, той сведе поглед към очите на мъртвеца. Те вече помътняваха и приличаха на късчета мръсен лед.

Мина по един коридор към предната част на къщата, където чу гласове откъм някаква отворена врата в долната част на стълбището до предния вход. Когато приближи, видя, че това беше кабинет. Имаше голямо бюро от лакирано дърво, чието средно чекмедже бе отворено. Зад бюрото имаше стена, покрита с лавици с книги.

В стаята бяха Корво, един от командосите от ТЕУЕ и два трупа. Единият бе на пода до преобърнат диван. Другият се беше отпуснал на стол край единствения прозорец в кабинета, непосредствено вдясно от бюрото.

— Влизай, Бош — каза Корво. — Вероятно ще можем да се възползваме от експертното ти мнение.

Тялото на стола привлече вниманието на Бош. Скъпото черно кожено яке на мъжа бе разкопчано и се показваше пистолет, който все още стоеше в кобура на колана му. Беше Грена, макар и трудно да се познаваше от пръв поглед, тъй като куршумът, влязъл в дясното слепоочие на капитана, беше унищожил голяма част от лицето при излизането си изпод лявото око. Кръвта се бе стекла и по двете рамена и беше съсипала якето.

Бош отвърна очи и погледна към мъжа на пода. Единият му крак бе преметнат през облегалката на катурнатия назад диван. Имаше най-малко пет дупки в гърдите му, доколкото успя да види сред кръвта. Трите сълзи, татуирани на бузата, също не можеха да се сбъркат. Арпис. Човекът, когото видя в „При По“. На пода до десния му крак лежеше хромиран пистолет четиридесет и пети калибър.

— Това ли е твоят човек? — попита Корво.

— Да, един от тях.

— Чудесно. Значи вече не бива да се притесняваш за него.

— Другият е от щатската полиция. Един капитан, казва се Грена.

— Да, току-що извадих паспорта от джоба му. Имаше и шест хилядарки в портфейла. Не е зле, след като капитаните от щатската полиция изкарват около триста долара седмично. Я погледни тук.

Той мина от другата страна на бюрото. Бош го последва и забеляза, че килимът бе прегънат и в пода се разкриваше сейф с размерите на хотелски хладилник. Плътната му стоманена врата бе отворена и подпряна, а вътрешността беше празна.

— Така е бил заварен, когато ТЕУЕ влезли тук. Какво смяташ? Тези трупове май не са много отдавна. Струва ми се, че сме закъснели съвсем малко за шоуто, а?