Майкъл Конъли - Трафик

Докато стоеше на четиристотин метра височина и гледаше надолу през апарата за нощно виждане, Бош забеляза и недостатъка на плана. Командосите от Агенцията се бяха надявали да изпреварят гвардията с хеликоптерите си, да нападнат обитаемия център и да обезопасят мястото, преди наземните отряди да са пристигнали. Това обаче не бе станало. Гвардията вече беше там и сега един от отрядите ТЕУЕ бе притиснат между гвардейците и хората в бункера.

Внезапно изстрелите от бункера се усилиха. Хари го разбра по зачестилите припламвания на оръжията. Сетне през екранчето видя как от задната част на бункера изведнъж изскочи джип и започна да се отдалечава с голяма скорост. Той разби една порта в стената, заобикаляща двора, и се отправи в югоизточна посока през полупустинната местност. Бош отново включи предавателя си.

— Корво, имаме беглец. Един джип се отправя на югоизток.

— Засега ще трябва да го оставим. Там долу нещата отиват по дяволите и не мога да изпратя никого. Не се включвай в шибаната линия!

Джипът вече бе далеч извън обхвата на апарата. Бош бутна маската над лицето си и надникна през прозореца. Навън нямаше нищо. Само тъмнина. Джипът караше с угасени фарове. Сети се за хамбарите и обора, разположени близо до шосето. Ето къде отиваше беглецът.

— Рамос — каза Корво в радиостанцията. — Искаш ли прожектори?

Никакъв отговор.

— База едно?… База две, искате ли прожектори?

— … ктори ще ни бъдат от полза, но вие ще бъдете като миш… — обади се глас от База две. — По-добре не пускайте много светлини, докато не… правим тук.

— Прието. Рамос, чуваш ли ме?

Никой не отвърна. Скоро след това стрелбата приключи. Телохранителите на Папата оставиха оръжията, след като явно прецениха, че шансовете им за оцеляване при продължителна престрелка не са добри.

— Въздушен водач, пуснете сега светлините — обади се Рамос отдолу, а тонът му пак бе станал спокойно обмислен и уверен.

Тогава три силни лъча от корема на „Рис“ озариха земята. Мъже, сплели ръце на тила си, излизаха от бункера и се предаваха на гвардията. Бяха поне дванадесет. Бош видя един от хората на ТЕУЕ да извлича някакъв труп от бункера и да го оставя отвън.

— Опасността е ликвидирана — докладва Рамос. Корво направи знак с палеца си на пилота и те започнаха да се спускат. Докато слизаха надолу, Бош чувстваше как напрежението го напуска. След тридесет секунди вече бяха кацнали до единия от другите хеликоптери.

В двора пред бункера затворниците стояха на колене, докато някои от гвардейците пристягаха китките им с пластмасови белезници за еднократна употреба. Други трупаха на камара конфискуваното оръжие. Имаше два-три автомата „Узи“ и АК–47, ала преобладаваха пушките и M–16. Рамос стоеше заедно с гвардейския капитан, който бе вдигнал радиостанцията към ухото си.

Хари не забеляза познато лице сред пленниците. Той остави Агила и отиде при Рамос.

— Къде е Сорильо?

Агентът вдигна ръка, сякаш искаше да каже „не пречи“, и не отговори. Той гледаше към капитана. После дойде и Корво. Капитанът получаваше доклад по радиостанцията. След това той погледна Рамос и каза:

— Nada 32 32 Нищо (исп.) — Б.пр. .

— Добре, в „Инвайробрийд“ няма никакво развитие — съобщи им агентът. — Никой не е влизал или излизал от началото на операцията. Гвардията държи фабриката под наблюдение. — После Рамос забеляза Корво и каза с по-тих глас, предназначен само за него: — Имаме проблем. Загубихме един човек.

— Да, видяхме го — намеси се Бош. — Той беше в джипа и се отправи югоизточно от… — Млъкна, щом осъзна какво имаше предвид Рамос.

— Кого загубихме? — попита Корво.

— Кърт, един от ТЕУЕ. С това обаче проблемът не се изчерпва.

Бош се отдръпна от двамата мъже. Знаеше, че няма място в този разговор.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита Корво.

— Ела, ще ти покажа.

Двамата агенти заобиколиха хасиендата. Бош ги следваше на дискретно разстояние. По протежение на задната част на къщата минаваше закрита веранда. Рамос я прекоси до някаква отворена врата. Един агент от ТЕУЕ, чиято маска бе вдигната, за да разкрие нашареното му с кръв и пот лице, лежеше на пода около метър навътре от вратата. Изглежда, го бяха улучили четири куршума: два в горната част на гърдите точно над жилетката и два във врата. Всичките рани бяха пробивни и разположени съвсем нагъсто. Изпод тялото се стичаше кръв в образувалата се локва. Очите и устата на мъртвия агент бяха отворени. Бе умрял бързо.