Майкъл Конъли - Трафик

— Така. Тези снимки са отпреди приблизително трийсет часа — каза Рамос. — Поръчахме на НАСА да направят нисък полет със сателита U–34. Поръчахме им и диаграми с топлинен резонанс и точно това е хубавото. Червените петна, които виждате, са излъчващите топлина обекти.

Той закачи ново фотоувеличение до другото. То беше компютърна графика с червени квадрати — сградите — на фона на море от синьо и зелено. Извън квадрата имаше малки червени точици и Бош предположи, че това са биковете.

— Фотографиите са направени в един и същ момент вчера — продължи Рамос. — Като сравняваме поточково графиката и обикновената снимка, можем да изтъкнем известни аномалии. Тези квадрати са сградите, а повечето от тези по-малки червени петънца са биковете.

С помощта на метъра той посочваше ту едното, ту другото фотоувеличение. Бош осъзна, че на графиката имаше повече червени точки, отколкото бикове на снимката.

— И така, тези петна не съответстват на животните от снимката — поясни агентът. — Това, с което си съответстват, са фуражните отделения.

Заедно с Корво те закачиха още две увеличения. Това бяха снимките, заснети от най-голяма близост досега. Бош ясно различи ламаринения покрив на малък навес. Край него стоеше дребно черно добиче. На съответната графика и добичето, и навесът бяха яркочервени.

— Това по принцип са малки заслони, предпазващи сеното и фуража за добитъка от дъжд. Според НАСА тези навеси биха излъчили някаква остатъчна топлина, която ще се изобрази на резонантните топлинни диаграми. Те обаче заявиха, че тя категорично не би изглеждала така на графиката. Следователно, според нас тези фуражни отделения са прикрития. Смятаме, че там са отдушниците за отходни газове, излизащи от подземен комплекс. Предполагаме, че някъде в постройките на обитаемия център има вход, който води до подземната лаборатория. — Той ги остави да осмислят информацията. Никой не зададе въпрос и Рамос продължи: — Освен това има… Получихме информация от поверителен източник, че съществува тунелна система. Смятаме, че тя води от развъдния център тук до този комплекс — фабрика, наречена „Инвайробрийд“. Това е позволило на Сорильо да се изплъзне от наблюдението ни и е един от вероятните начини за прекарване на продукта от ранчото към границата.

Рамос се впусна в подробности за нападението. Планът беше да ударят в полунощ. Мексиканската гвардия трябваше да поеме двойна отговорност. Една обикновена кола щеше да бъде изпратена до портата на ранчото. Тя щеше да кривне по чакъления път на имението, все едно шофьорът е пиян. Като се възползват от тази уловка, тримата гвардейци в колата щяха да арестуват двамата часови на портата. След това половината от останалите федерални щяха да се придвижат по чакъления път до обитаемия център, а другата половина щеше да се отправи към „Инвайробрийд“, да го обкръжи и да изчака развоя на събитията в ранчото.

— Успехът на операцията до голяма степен зависи от това двамата мъже на портата да бъдат заловени, преди да са предупредили обитаемия център — каза Корво. Това бяха първите му думи от началото на съвещанието. — Ако се провалим тук, губим елемента на изненада.

След като наземната атака започнеше, щяха да дойдат трите въздушни бригади. Двата транспортни хеликоптера кацат от северната и от източната страна на обитаемия център, за да свалят бригадата ТЕУЕ. Хората от ТЕУЕ осъществяват проникване във всички постройки. Третият хеликоптер, „Рис“, остава във въздуха и действа като летящ команден пункт.

Накрая Рамос обясни, че в ранчото има два патрулиращи двуместни джипа „Роувър“. Те не патрулирали по определен маршрут и щяло да бъде невъзможно определянето на точното им местоположение до започване акцията.

— Това е непредвидимият елемент — каза Рамос. — Ето защо имаме подвижно въздушно командване. Те ще ни предупредят за приближаването на джиповете или „Рис“ просто ще ги извади от строя.

Агентът крачеше назад-напред пред дъската за съобщения и размахваше метъра. Бош виждаше, че това му харесва — усещането да бъде ръководител. Може би така компенсираше за Виетнам и Ирак.

— Добре, господа, имам да ви покажа още няколко неща — рече Рамос, докато закачваше поредната снимка. — Нашата цел е ранчото. Имаме разрешение да претърсим за наркотици. Ако намерим съоръжения за производство, златни сме. Ако открием наркотици, златни сме. Ала това, което всъщност ни трябва, е този мъж. — Снимката бе увеличение от папката с досиета, която Бош разглежда тази сутрин. — Ето го нашия човек. Умберто Сорильо. Папата на Мексикали. Не го ли хванем, цялата операция отива по дяволите. Той е големият мозък. Това е човекът, който ни трябва. Може да ви е интересно да научите, че освен в дейност, свързана с наркотици, той е заподозрян за убийствата на двама полицаи от Лос Анжелис, без да смятаме две други убийства там, извършени през последния месец. Този мъж изобщо не се двоуми. Ако не го направи сам, разполага с много свои хора, които ще го извършат. Той е опасен. Всеки, когото срещнем в ранчото, трябва да се счита за въоръжен и опасен. Въпроси?