Майкъл Конъли - Трафик

Бош не отвърна и двамата просто се взираха един в друг. Ехидна усмивка продължи да играе по тъмното лице на капитана.

— El arte de la muleta — каза най-сетне Грена. — То е заблудата. То е изкуството да оцелееш. Матадорът използва пелерината, за да измами смъртта, да я накара да отиде там, където той не е. Но трябва да е смел. Трябва да рискува живота си пред рогата на смъртта. Колкото по-близо е смъртта, толкова по-смел става той. Нито за миг не може да покаже страх. Никога не показвай страх. Да го направиш, значи да загубиш. Тоест да умреш. Такова е изкуството, приятелю.

Той кимна, а Бош просто продължи да го гледа. Грена се усмихна широко и се обърна към вратата. Отвори я, а отвън все още стоеше другият мъж. Когато пак се обърна, за да затвори, Грена погледна към Хари и каза:

— Приятно пътуване, детектив Хари Бош. Тази вечер, а?

Бош не отговори нищо и вратата се затвори. Той остана така за миг, ала виковете привлякоха вниманието му към коридата. Силвестри бе застанал на едното си коляно в средата на арената и бе подмамил бика да нападне. Той стоически остана закован на място, докато чудовището не връхлетя върху му. Тогава отмести пелерината от тялото си с плавно движение. Бикът профуча на сантиметри, а Силвестри бе невредим. Беше красиво и аплодисментите взривиха стадиона. Отключената врата на ложата се отвори и Агила влезе вътре.

— Какво искаше Грена?

Бош не отвърна. Той вдигна бинокъла и провери ложата на Сорильо. Папата го нямаше, но сега Грена бе там, вперил поглед в него със същата ехидна усмивка на устните си.

Силвестри повали бика с един-единствен удар на сабята; острието потъна дълбоко между плешките му и разряза сърцето. Моментална смърт. Бош погледна към мъжа с камата и му се стори, че забелязва сянка на разочарование по загрубялото му лице. Намесата му беше ненужна.

Приветствията за майсторски извършеното убийство от Силвестри бяха оглушителни. Те не намаляха, докато матадорът правеше обиколка около арената, вдигнал ръце, за да посрещне аплодисментите. Рози, възглавнички и женски обувки с високи токчета заваляха над арената. Бикоборецът сияеше сред хвалебствия. Шумът бе толкова силен, че мина доста време, преди Бош да усети, че пейджърът на колана му го викаше с пиукане.

В девет часа свърнаха от булевард „Кристобал Колон“ по околовръстен път, който заобикаляше международното летище „Родолфо Санчес Табоада“. Пътят минаваше покрай няколко стари сглобяеми хангара и после край множество сравнително нови сгради. На една от тях висеше табела с надпис „Въздушни товари“. Грамадните врати на хангара на сградата бяха разтворени около метър и отвътре се процеждаше светлина. Това беше целта на пътуването им — склад, служещ за параван на Агенцията за борба с наркотиците. Бош сви в паркинга отпред и спря до няколко други коли. Забеляза, че повечето имаха калифорнийски номера.

Щом излезе от каприса, към него приближиха четирима типове от Агенцията с дълги сини непромокаеми якета. Той показа картата си и очевидно се оказа в списъка, след като един от тях се консултира с някакъв бележник.

— А ти? — обърна се мъжът с бележника към Агила.

— Той е с мен — каза Бош.

— Записан сте без партньор, детектив Бош. Сега изниква проблем.

— Сигурно съм забравил да съобщя, че ще си доведа гадже.

— Не е много смешно, детектив Бош.

— Разбира се, че не е. Той обаче ми е партньор и остава с мен.

Човекът с бележника имаше измъчен вид. Беше американец с яркочервен тен и почти напълно избеляла от слънцето коса. Изглежда, бе наблюдавал границата дълго време. Обърна се и погледна към хангара, сякаш се надяваше да получи инструкции как да се справи с положението. На гърба на непромокаемото му яке с големи жълти букви пишеше DEA 31 31 Агенция за борба с наркотиците. — Б.пр. .

— Най-добре повикай Рамос — рече Бош. — Ако си тръгне партньорът ми, тръгвам си и аз. Тогава къде отива пълната сигурност на операцията? — Погледна към Агила, който стоеше сковано с тримата агенти, заобиколили го като биячи от нощен клуб на „Сънсет стрийт“, готови да го изхвърлят. После продължи: — Само помисли. Всеки, стигнал дотук, вече не бива да стои настрана. Иначе този някой остава извън кръга. Някъде там, без да знаеш нищо за него. Върви да питаш Рамос.

Мъжът с бележника пак се поколеба, сетне нареди всички да стоят кротко и извади радиостанция от якето си. Свърза се с някого, когото нарече оперативен шеф, и съобщи, че на паркинга е възникнал проблем. После известно време всички стояха мълчаливо. Бош погледна към Агила и му намигна, когато погледите им се срещнаха. След това забеляза Рамос и Корво (агентът от Лос Анжелис), които бързо се приближаваха към тях.