Майкъл Конъли - Трафик

— Сорильо сигурно много щеше да се гордее, ако беше тук — каза Бош.

Сорильо наистина не бе дошъл. Хари се усети, че постоянно проверява празната ложа, посочена му от Агила, ала тя си остана празна. След като вече оставаше само една борба, не изглеждаше вероятно човекът, отгледал биковете за днешната корида, да пристигне.

— Искаш ли да си вървим, Хари?

— Не. Искам да гледам.

— Добре тогава. Тази битка ще е най-хубавата и най-изкусната. Силвестри е най-добрият матадор в Мексикали. Още една бира?

— Да, аз ще я взема. Ти какво…

— Не. Това е мое задължение. Нещо като малка отплата.

— Както кажеш — съгласи се Бош.

— Заключи вратата.

Той го направи. Сетне погледна билета си, на който бяха написани имената на бикоборците. Кристобал Силвестри. Агила твърдеше, че той е най-изкусният и храбър матадор, когото е виждал. Тълпата възторжено изрева, когато бикът, друго огромно черно чудовище, връхлетя на арената, за да се изправи срещу убийците си. Тореадорите започнаха да го обикалят със зелени и сини наметала, разтварящи се като цветя. Бош беше поразен от ритуалите и пищността на коридите, даже и на блудкавите. Това със сигурност не беше спорт. Ала беше нещо друго. Проверка. Проверка на уменията и, да, на смелостта и решителността. Смяташе, че ако имаше възможност, често щеше да ходи на тази арена като зрител.

На вратата се почука и Бош стана, за да пусне Агила. Когато обаче отвори, отвън чакаха двама мъже. Единият му беше непознат. Другия го познаваше, но му бяха нужни няколко секунди да си спомни откъде. Това беше Грена, капитанът от следствения отдел. Доколкото можеше да види през двамата мъже, нямаше и помен от Агила.

— Сеньор Бош, може ли да влезем?

Хари се дръпна, но вътре влезе само Грена. Другият мъж се обърна с гръб към тях, сякаш за да пази входа. Грена затвори вратата и я заключи.

— Така няма да ни безпокоят, нали? — каза той, докато оглеждаше ложата. Нравеше го надълго и нашироко, като че ли тя бе голяма колкото баскетболно игрище и трябваше да бъде внимателно проучена, за да се твърди със сигурност, че вътре няма никой друг. — Имам навик да идвам за последната борба, сеньор Бош. Особено когато Силвестри е на арената, разбира се. Велик шампион. Надявам се да ви хареса.

Бош кимна и нехайно погледна към арената. Бикът все още си тичаше живо насам-натам, а тореадорите отбягваха атаките му и го чакаха да стане по-бавен.

— Ами Карлос Агила? Отиде ли си?

— За бира е. Но вие сигурно вече знаете това, капитане. Е, защо не ми кажете какво има?

— Какво „има“ ли? Къде?

— Питам ви какво искате, капитане. Какво правите тук?

— О, si, искате да гледате малкото ни зрелище и не желаете да ви притеснявам с бизнес. Да говорим по същество. Така се казваше, струва ми се.

— Да, и така става.

Последваха възгласи и двамата мъже погледнаха към арената. Силвестри беше излязъл и дебнеше бика. Носеше златистобял боен костюм и се движеше величествено, с изпънат гръб и наклонена надолу глава, като строго изучаваше противника си. Бикът все още беше бояк и се носеше из арената, а сините и жълти бандерили, проболи врата му, плющяха.

Бош пак насочи вниманието си към Грена. Капитанът беше облечен с черно яке от мека кожа, чийто десен маншет леко закриваше часовника „Ролекс“.

— Искам да зная с какво се занимавате, сеньор Бош. Не идвате заради коридата. Така че, защо сте тук? Казаха ми, че самоличността на сеньор Гутиерес-Льоса е била потвърдена. Защо оставате? Защо отнемате времето на Карлос Агила?

Бош не би му казал нищо, ала не желаеше да застрашава Агила. Накрая той щеше да си иде, но не и мексиканецът.

— Тръгвам си сутринта. Приключих работата си.

— Тогава би трябвало да си тръгнете тази вечер, а? Да заминете по-рано?

— Може би.

Грена кимна.

— Вижте, получих молба от някакъв лейтенант Паундс от лосанджелиската полиция. Той очаква с нетърпение завръщането ви. Помоли ме да ви го предам лично. Защо е всичко това?

Хари го погледна и поклати глава.

— Не зная. Трябва да го попитате.

Последва дълго мълчание, по време на което вниманието на Грена пак бе привлечено от арената. Бош също погледна натам точно навреме, за да види как Силвестри отклонява атакуващия бик покрай себе си с наметалото. Грена го съзерцава дълго време и после се усмихна така, както сигурно се беше засмял Тед Бънди 30 30 Известен масов убиец в САЩ. — Б.пр. на момичетата от университетското градче.

— Познавате ли изкуството на пелерината?