Майкъл Конъли - Трафик

— Какви са тези лайнарщини, Бош? — нападна го Рамос, преди да е стигнал до колата. — Знаеш ли какво направи? Изложи на риск цялата операция, мамка му! Дадох изрични нар…

— Той ми е партньор по случая, Рамос. Знае каквото и аз знам. Работим заедно. Ако не участва, няма да участвам и аз. А щом си тръгнем, минавам границата и отивам в Лос Анжелис. За него не знам. Как ще се отрази това на теорията ти за тези, на които може да се вярва? — На светлината от хангара той виждаше пулсирането на една от вратните артерии на Рамос. — Разбираш ли, пуснеш ли го да си върви, ти му се доверяваш. А ако му вярваш, то спокойно можеш да му позволиш да остане.

— Майната ти, Бош.

Корво сложи ръка върху рамото на Рамос и пристъпи напред.

— Бош, ако той се издъни или пък тази операция се провали по какъвто и да е начин, ще се погрижа това да стане известно. Разбираш ли какво ти казвам? В Лос Анжелис ще научат, че ти си вкарал този тип.

Той направи знак на агентите оттатък колата и те се дръпнаха от Агила. Луната осветяваше лицето на Корво и Бош съзря белега, прорязващ брадата му от дясната страна. Запита се колко ли пъти тази вечер агентът щеше да разкаже историята за нападението с нож.

— И още нещо — подметна Рамос. — Той ще влезе незащитен. Разполагаме само с още една противокуршумна жилетка. Тя е за теб, Бош. Ако го гръмнат, ще тежи на твоята съвест.

— Дадено — съгласи се Бош. — Схващам. Каквото и да се обърка, контрата е у мен. Ясно. Аз също имам жилетка в багажника и той може да вземе вашата. Аз си харесвам моята.

— Съвещание в двадесет и два нула нула — обяви Рамос, докато се връщаше към хангара.

Корво го последва, а Бош и Агила тръгнаха след него. Другите агенти вървяха на опашката. В подобния на пещера хангар Хари видя един до друг три черни хеликоптера. Няколко мъже, повечето в черни работни комбинезони, се въртяха насам-натам и пиеха кафе от бели чашки. Два от хеликоптерите бяха с широк корпус и служеха за превоз на личния състав. Бош ги позна. Бяха модел UH–1N. Използваха ги в Хуей. Специфичното бумтене на перките им за него винаги щеше да бъде звукът на Виетнам. Третият хеликоптер беше по-малък и по-лъскав. Приличаше на летателен апарат, произведен с рекламна цел — нещо като новинарски или полицейски хеликоптер, ала бе преустроен в боен. Той различи картечното дуло, монтирано от дясната страна на корпуса. Под кабината на пилота пък бе прикрепено внушително снаряжение, включително прожектор и апарат за нощно виждане. Мъжете е черните комбинезони изчегъртваха белите цифри и букви от опашката на хеликоптера. Подготвяха се за изненадващо нощно нападение.

Бош забеляза, че Корво идва към него.

— Наричаме го „Рис“ — каза той и кимна към най-малкия от трите хеликоптера. — Използваме ги предимно при операции в Централна и Южна Америка, но успяхме да се докопаме до този и да спрем пътя му на юг. Предназначен е за нощни действия. Има си пълно оборудване за нощно виждане — инфрачервени, топлинни датчици. Ще бъде въздушният команден пункт.

Бош само кимна. Не беше така впечатлен от апаратурата както Корво, който изглеждаше по-въодушевен, отколкото при срещата им в „Код 7“. Тъмните му очи шареха из хангара и поглъщаха всичко. Хари осъзна, че полевата работа май му липсваше. Бяха го забили в Лос Анжелис, а такива като Рамос трябваше да участват във военните игри.

— Ето къде ще бъдете ти и партньорът ти — допълни Корво и кимна към „Рис“. — Заедно с мен. Хубаво и безопасно. Като наблюдатели.

— Ти ли командваш парада или Рамос?

— Аз.

— Надявам се. — После, като гледаше към военния хеликоптер, той допълни: — Обясни ми нещо, Корво. Искаме Сорильо жив, нали?

— Точно така.

— Добре, тогава какъв е планът, след като го хванем? Той е мексикански гражданин. Не можете да го прехвърлите през границата. Просто ще го предадете на мексиканците, така ли? До един месец ще излезе от затвора, в който го приберат. Разбира се, ако изобщо го вкарат в пандиза.

Това бе проблем, на който всяко ченге в Южна Калифорния се бе натъквало. Мексико отказваше да екстрадира гражданите си в САЩ за престъпления, извършени там. Завеждаха дела срещу тях в родината им. А беше добре известно, че най-големите наркотърговци в Мексико превръщаха влизането в затвора в посещение на хотел. Жени, наркотици, алкохол и други удобства можеха да се получат винаги, щом се плащаха добри пари. Имаше един случай, при който осъден наркобарон на практика заел мястото на директора на затвор в Хуарес. Той му платил сто хиляди долара за привилегиите, около четири пъти повече от годишната заплата на директора. Сега последният беше зад решетките на същия затвор.