Майкъл Конъли - Хари

— Имаме няколко въпроса към вас. Седнете. Ще ви покажа една снимка.

Той посочи към черния кожен диван и жената неохотно седна. Бош остави куфарчето си върху масата и го отвори. Леко кимна на Едгар и започна да търси снимката на Елайъс.

— Хей, къде отива този? — извика Реджайна.

Едгар се беше насочил към стълбището, водещо към тавана.

— Рутинна процедура за безопасност. Проверява дали не криете някого — отвърна Бош. — Погледнете тази снимка, моля.

Той плъзна снимката по масата и тя я погледна, без да я докосва.

— Познавате ли го?

— Какво е това, разпит ли? — Познавате ли го?

— Разбира се.

— Клиент ли ви е?

— Вижте, изобщо не съм длъжна да ви казвам…

— КЛИЕНТ ЛИ ВИ Е? — извика Бош.

Едгар се върна от тавана и пресече дневната. Надникна в кухненския бокс, не забеляза нищо интересно и се спусна надолу по стълбището към антрето. После Бош чу стъпките му надолу към мазето.

— Не, не ми е клиент. Сега бихте ли си тръгнали?

— Щом не ви е клиент, откъде го познавате?

— За какво говорите? Вие не сте ли гледали телевизия днес?

— Кой е той?

— Онзи тип, дето са го убили на…

— Хари!

Викаше го Едгар.

— Какво?

— Мисля, че трябва да дойдеш за малко.

Бош се обърна към Райдър и кимна.

— Поговори с нея, Киз.

Той слезе в антрето. От помещението, към което водеха стълбите, се виждаше червена светлина. Когато се спусна долу, Бош видя Едгар, който гледаше нещо с разширени очи.

— Какво има?

— Виж това.

Когато пресякоха стаята, Хари видя, че е спалня. Едната стена беше огледална. До отсрещната имаше повдигнато легло като в болница с найлонови чаршафи и ремъци. До него имаше стол и лампа с червена крушка.

Едгар го поведе към гардеробната. На тавана също светеше червена крушка. Релсите за дрехи бяха празни. Но в единия край на помещението стоеше гол мъж, закопчан с белезници за релсата. Белезниците бяха позлатени, със сложна украса. Очите на мъжа бяха завързани и в устата му бе напъхана червена топка. По гърдите му се виждаха драскотини от нокти. А между краката му висеше пълна еднолитрова бутилка кока-кола, завързана с кожен ремък за главичката на пениса му.

— Божичко — промълви Бош.

— Попитах го дали има нужда от помощ и той отрицателно поклати глава. Мисля, че е неин клиент.

— Отпуши му устата.

Бош свали превръзката от очите му, докато Едгар вадеше топката. Мъжът дръпна глава надясно и се опита да се извърне. Той помръдна ръка и се помъчи да скрие лицето си, но белезниците не му позволиха. Беше около тридесет и пет годишен, добре сложен. Изглеждаше достатъчно силен, за да се защити от Мадам Реджайна. Стига да поискаше, разбира се.

— Моля ви — с отчаян глас каза той. — Оставете ме на мира. Нищо ми няма. Просто ме оставете на мира.

— Ние сме от полицията — отвърна Бош. — Сигурен ли сте?

— Разбира се, че съм сигурен. Мислите ли, че ако се нуждаех от помощ, нямаше да го кажа? Не ми трябвате. Това тук е по взаимно съгласие и няма нищо общо със секс. Просто ни оставете на мира.

— Хари — рече Едгар, — мисля, че просто трябва да се разкараме от тук и да забравим, че някога сме виждали този човек.

Бош кимна и двамата излязоха от гардеробната. Той се огледа наоколо и видя, че върху стола са преметнати дрехи. Приближи се и провери джобовете на панталоните. Извади портфейла и отиде при лампата, където го отвори и разгледа шофьорската книжка. Усети, че Едгар застава зад него и поглежда над рамото му.

— Познато ли ти е това име?

— Не, а на теб?

Бош поклати глава и затвори портфейла. Върна се и отново го прибра в джоба на панталона.

Когато отново се качиха горе, двете жени мълчаха. Хари погледна към Реджайна и му се стори, че долавя на лицето й горда усмивка. Тя знаеше, че гледката долу ги е шокирала. Бош хвърли поглед към Райдър и забеляза, че партньорката му също е обърнала внимание на израженията им.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

— Да.

— Какво имаше долу?

Бош остави въпроса й без отговор и погледна към другата жена.

— Къде са ключовете?

Тя се понацупи, бръкна в сутиена си, извади малък ключ за белезници и го протегна към него. Хари го взе и го подаде на Едгар.

— Върви да го освободиш. Ако иска после да остане, негова работа.

— Хари, той каза, че…

— Не ми пука какво е казал. Върви да го освободиш. Няма да си тръгнем и да оставим човека окован там долу.

Едгар слезе по стълбището, докато Бош продължаваше да следи с поглед Реджайна.

— За това ли взимате двеста долара на час?