Майкъл Конъли - Хари

— Споменавал ли е за някакви заплахи? Страхувал ли се е от някого?

— Хич не се страхуваше. Но знаеше, че му е писано да го очистят.

— Какво искате да кажете?

— Много добре знаете. Той беше сигурен, че някой ден ще го гръмнете. И някой най-после го е убил. Сигурно аз съм следващият. Затуй веднага щом гепя парите, очиствам туй място. Нямам какво повече да кажа. — Харис предизвикателно се усмихна. Бош отвърна на погледа му, после се обърна към Ентренкин и кимна.

— Познаваш ли ме, Майкъл? — попита тя.

— Естествено, виждал съм те по телевизията. Също като господин Елайъс. Зная те.

— Тогава ти е известно, че не съм полицайка. Работата ми е да внимавам полицаите в този град да са честни и да си вършат работата както трябва.

Харис се изхили.

— Значи те чака адски много работа.

— Зная, Майкъл. Но причината да съм тук е да ти кажа, че според мен тези трима детективи искат да си свършат работата. Искат да открият човека, убил Хауард Елайъс, независимо дали е ченге. И аз искам да им помогна. Ти също би трябвало да им помогнеш. Дължим го на Хауард. Затова ще отговориш ли на още няколко въпроса?

Харис се огледа наоколо с пистолет в ръка. Беше деветмилиметров „Смит & Уесън“. Бош се зачуди дали би го размахвал пред тях, ако знаеше, че адвокатът е бил убит със същия калибър. Харис пъхна оръжието между възглавницата и страничната облегалка на фотьойла.

— Добре детектив. Ама няма да приказвам с оня. Не говоря с бели ченгета или разни момиченца. Ти ме разпитвай.

Ентренкин погледна към Бош и после отново към Харис.

— Майкъл, искам детективите да ти задават въпросите. Те са по-добри от мен в тази работа.

Харис поклати глава.

— Нищо не разбираш. Защо да помагам на тея скапаняци? Тези хора ме измъчваха без каквато и да е причина. Загубих четиридесет процента от слуха си заради гадното управление. Няма да разговарям с ченгета. Ако ще ме питаш нещо, питай.

— Добре, Майкъл — отвърна Карла. — Разкажи ми за снощи. Върху какво работихте с Хауард?

— Работихме върху свидетелските ми показания. Само че нали знаеш, ченгетата му викат на това „свидетелски лъжи“, щото никога не казват истината, когато се отнася до чернилки. Е, не ми пука. Аз ще си взема паричките, щото скапаната полиция ще ми плати, че ми подхвърли онея доказателства и после се ебава с мен.

Бош пое разпита, сякаш Харис изобщо не бе заявявал, че няма да разговаря с него.

— Хауард ли ви каза това?

— Естествено, глупако.

— Каза ли, че има доказателства за инсценировка?

— Да, ’щото знаеше кой е убил онова бяло момиченце и после го е захвърлил близо до моя апартамент. Не бях аз. На процеса той щеше напълно да ме оневини и да ми даде паричките.

Бош изчака малко. Следващият въпрос беше изключително важен.

— Кой?

— Какво кой?

— Кой е бил убиецът? Каза ли ви?

— Не. Каза, че нямало нужда да знам. Каза, че било опасно. Но се обзалагам, че го има в папките му. На онова копеле няма пак да му се размине.

Бош погледна към Ентренкин.

— Майкъл, цял ден преглеждах папките му. Да, има данни, че Хауард е знаел кой е убил Стейси Кинкейд, но името не е написано никъде. Сигурен ли си, че никога не ти го е споменавал? Може по някакъв начин да ти е намекнал кой е този човек?

Харис мигновено се озадачи. Очевидно разбра, че ако Елайъс е отнесъл името на убиеца в гроба, везните могат да се наклонят в друга посока. Винаги щеше да носи петното на убиец, измъкнал се, защото хитрият му адвокат е знаел как да изиграе съдебните заседатели.

— По дяволите! — изруга той.

Бош се приближи и седна на ръба на масата, за да е по-близо до него.

— Помислете внимателно — рече детективът. — Прекарали сте много време заедно. Кой може да е бил?

— Не зная — отбранително отвърна Харис. — ’Що не питаш Пелфри, човече?

— Кой е Пелфри?

— Неговото момче за всичко. Вършеше му детективската работа.

— Знаете ли цялото му име?

— Мисля, че е нещо като Дженкс.

— Дженкс ли?

— Да, Дженкс. Така му викаше Хауард.

Бош усети, че някой го побутва по рамото с пръст и се завъртя. Ентренкин многозначително го гледаше. Тя знаеше кой е Пелфри. Можеше да продължи нататък. Той се изправи и погледна надолу към Харис.

— Значи снощи сте се върнали тук, след като сте се разделили с Елайъс, така ли?

— Естествено. Защо?

— Имаше ли някой с вас? Звъняли ли сте на някого?

— Какво е това, мамка му? Ти ме подозираш, човече!

— Успокойте се, това е рутинна процедура. Питаме всички къде са били. Та къде бяхте?