Майкъл Конъли - Хари

— Я вижте — каза Райдър.

Тя посочи към името И. Хауард. Бош вдигна рамене и натисна звънеца. Отговори му мъжки глас и му се стори, че е същия като по телефона.

— Майкъл Харис?

— Кой е?

— Полиция. Трябва да ви зададем няколко въпроса. Аз…

— Как ли пък не. Само в присъствието на адвоката ми.

Той затвори. Бош незабавно отново позвъни.

— Какво искаш ти бе, мамицата ти?

— В случай, че още не знаете, вашият адвокат е мъртъв. Затова и сме тук. А сега ме изслушайте и не затваряйте. С мен е главен инспектор Карла Ентренкин. Знаете ли коя е тя? Тя ще се погрижи да се отнасяме добре към вас. Просто трябва да ви…

— Не беше ли оная госпожа, дето трябва да казва кога ченгетата са се издънили?

— Точно тя. Почакайте.

Бош отстъпи настрани и подаде слушалката на Ентренкин.

— Кажете му, че е в безопасност.

Тя взе домофона и изгледа Хари така, все едно му казваше, че сега разбира защо й е позволил да дойде с тях. После заговори, без да откъсва поглед от него.

— Майкъл, тук е Карла Ентренкин. Няма от какво да се страхувате. Никой няма да ви навреди. Трябва да поговорим с вас за Хауард Елайъс, това е всичко.

Дори Харис да й бе отвърнал нещо, Бош не го чу. Ключалката забръмча и Едгар отвори вратата. Ентренкин затвори телефона и всички влязоха вътре.

— Този тип е кретен — каза Едгар. — Не зная защо се отнасяме с него като със светец.

Ентренкин остро го изгледа.

— Естествено, че знаете, детектив Едгар.

Гласът й беше достатъчен, за да го сплаши.

Когато отвори вратата на апартамента си на четвъртия етаж, Харис държеше пистолет в ръка.

— Добре, това си е моята къща — заяви той. — Не искам да заплашвам никой, ама това ще ми трябва за мое лично спокойствие и защита. Иначе няма да ви пусна, ясно ли е?

Бош погледна към другите, не забеляза никаква реакция и отново се върна към Харис. Опита се да овладее гнева си. Въпреки онова, което по-рано му бе казала Ентренкин, той почти не се съмняваше, че това е убиецът на детето. Но знаеше, че в момента най-важно е следствието. Трябваше да забрави неприязънта си към този човек, за да получи от него цялата възможна информация.

— Добре — отвърна той, — но дръжте пистолета ниско отстрани на тялото си. Насочите ли го към някой от нас, здравата ще загазите. Разбрахме ли се?

— Добре, разбрахме се.

Харис отстъпи от вратата и ги пусна да влязат, като посочи с оръжието към дневната.

— Не забравяйте, дръжте го ниско — строго му напомни Бош.

Харис отпусна ръка и всички влязоха вътре. Апартаментът беше обзаведен с мебели, взети под наем — мек диван и фотьойли в светлосиньо, евтини масички и етажерки — имитация на дърво. По стените висяха пасторални картини. Върху малко шкафче се виждаше телевизор. Предаваха новини.

— Седнете, дами и господа.

Харис се намести на един от фотьойлите и потъна толкова дълбоко, че облегалката се издигаше над главата му, все едно, че седеше на трон. Бош се приближи, изключи телевизора, после представи всички и показа служебната си карта.

— Естествено, че белият ще е главен — подметна Харис.

Бош не му обърна внимание.

— Явно знаете, че снощи са убили Хауард Елайъс, нали? — попита той.

— Разбира се, че знам. Седях си туканка и цял ден го гледах по телевизията.

— Тогава защо казахте, че няма да разговаряте с нас без адвоката си, щом сте знаели, че адвокатът ви е мъртъв?

— Имам повече от един адвокат, глупако. Имам си достатъчно, не се бой. И ще си взема друг на мястото на Хауи. Ще ми трябват, човече, особено след като почнат да се трепят в Саут Сентръл. Ще си имам свой собствен бунт като Родни. Това ще ме издигне на върха.

Бош едва успяваше да следи мисълта на Харис, но разбираше достатъчно, за да знае, че издигането му ще е за сметка на собствената му общност.

— Е, хайде да поговорим за бившия ти адвокат Хауард Елайъс. Кога го видя за последен път?

— Снощи, но ти вече го знаеш, нали?

— Докога?

— Докато излязохме през шибаната врата. Разпитваш ли ме, човече?

— Опитвам се да открия кой е убил Елайъс.

— Вие сте го направили. Вашите хора са го очистили.

— Е, има такава възможност. Точно това се опитваме да разберем.

Харис се изсмя, сякаш Бош е казал нещо абсурдно.

— Да бе, как ли пък не. Нали знаеш приказката за вълка в кошарата?

— Ще видим. Кога се разделихте? С Хауард Елайъс?

— Когато той тръгна за апартамента си и аз се прибрах вкъщи.

— Кога беше това?

— Не зная. Към единадесет, единадесет без петнадесет. Не нося часовник. Когато искам да зная колко е часът, питам хората. По новините казаха, че му пръснали задника, значи трябва да сме си тръгнали към без петнадесет.