Майкъл Конъли - Хари

Бош поклати глава.

— Постоянно обвинявате ченгетата. Възможно е уликите да са били подхвърлени преди да се появи полицията.

Той отново поклати глава, сякаш се опитваше да подтисне някаква мисъл.

— Не зная какво говоря. Не е имало подхвърлени улики. Доказателствата са били прекалено косвени.

Ентренкин продължително го изгледа.

— Както кажете, детектив. Просто ви предупреждавам.

Бош не обърна внимание на думите й. Той погледна към кашоните на пода. За пръв път забеляза облегнатата на стената до входа количка с две колела. Ентренкин проследи погледа му.

— Повиках човека от охраната и му казах, че ще се наложи да пренесем тези кашони. Той донесе количката.

Хари кимна.

— Предполагам, че ще е най-добре да ги отнесем в колата ми. У вас ли е още заповедта за обиск или я е взела госпожица Лангуайзър? Трябва да попълня формуляра.

— У мен е и вече го направих. Остава само да се подпишете.

Той кимна и се насочи към количката. После се сети за нещо и отново се обърна към Ентренкин.

— Ами папката, която намерихме сутринта? Когато вие дойдохте. Със снимката.

— В един от кашоните е.

— Ами, искам да кажа… хм… какво мислите за това?

— Не зная какво да мисля. Ако ме питате дали вярвам, че Хауард Елайъс е имал нещо общо с онази жена, ще ви отговоря отрицателно.

— Днес попитахме жена му дали е възможно да е имал любовна връзка и тя отговори по същия начин.

— Разбирам какво искате да кажете. Но все пак ми се струва невероятно. Хауард беше известен човек в този град. На първо място, той едва ли би платил за секс. И второ, беше достатъчно умен, за да знае, че ако го познаят, тези хора са способни да го изнудват.

— Тогава какъв е смисълът на тази папка в бюрото му?

— Вече ви казах, не зная. Трябва да е имала връзка с някое от делата му, но нямам представа с кое точно. Днес прегледах всички папки в офиса и не открих нищо, което да се отнася до нея.

Бош само кимна. Мислите му отново се бяха върнали към тайнствените писма, особено към последното. Смяташе, че бе предупреждение към Елайъс. Някой бе открил, че адвокатът притежава опасна информация. Хари беше сигурен, че следствието, същинското следствие трябва да тръгне в тази посока.

— Имате ли нещо против да включа телевизора? — попита Ентренкин. — Шест часът е. Искам да гледам новините.

Бош се откъсна от размислите си.

— Естествено. Включете го.

Тя отиде при големия дъбов шкаф до стената срещу писалището и отвори вратите му. Вътре имаше две лавици, всяка с телевизор. Елайъс очевидно беше обичал едновременно да гледа по две програми. Навярно, помисли си Бош, така бе имал по-добра възможност да следи всяка своя поява по новините.

Ентренкин включи и двата. Когато образът на горния се фокусира, Хари видя репортер, застанал пред търговски център. Три-четири от сградите горяха. На няколко метра зад репортера пожарникари се мъчеха да загасят огъня, но на Бош му се стори, че усилията им вече са безсмислени.

— Случва се — каза той.

— О, не, не отново — уплашено и умоляващо промълви Ентренкин.

Докато шофираше към Холивуд, Бош включи радиото в автомобила си. Радиорепортерите бяха по-сдържани от телевизионните новини в шест, просто защото можеха да използват само думи, не образи.

Съобщението им съдържаше само информацията, че в търговския център на Нормънди е избухнал пожар, само няколко преки от кръстовището с Флоурънс, където бяха започнали бунтовете през 1992 година. В момента в Южен Лос Анджелес нямало други пожари и все още не било потвърдено, че става дума за умишлен палеж, свързан с убийството на Хауард Елайъс. Но всички новинарски канали, които Бош и Ентренкин бяха гледали в офиса, предаваха репортажи от търговския център. Пламъците изпълваха екраните и подтекстът беше ясен: Лос Анджелес отново гори.

— Шибана телевизия — промърмори той. — Извинете ме.

— Какво за телевизията? — попита Карла Ентренкин.

Бе настояла да присъства на разпита и Бош не възрази. Разбираше, че присъствието й може да успокои Ха-рис, ако той знаеше коя е. Беше сигурен, че е много важно Харис да им съдейства. Той можеше да се окаже единственият, с когото Хауард Елайъс е споделил самоличността на убиеца на Стейси Кинкейд.

— Реакцията им е пресилена, както винаги — отвърна Хари. — Само един пожар и всички канали показват пламъците. Нали разбирате какво означава това? Все едно, че наливат бензин в огъня. Хората ще го видят в дневните си и ще излязат на улицата, за да проверят какво става. Ще се съберат тълпи, ще плъзнат слухове и хората няма да могат да устоят на гнева си. Едното ще доведе до другото и ето ви нашият сътворен от медиите бунт.