Майкъл Конъли - Хари

— Вижте, казвам ви истината. Дълбоко в себе си го признавате и самата вие. Защо все става така, че истината е неудобна за хората, които твърдят, че се борят срещу расизма?

— Хайде просто да оставим това, детектив Бош. Вие вярвате в приятеля си и аз ви уважавам за това. Ще видим какво ще се случи на процеса.

Бош кимна и Мислено й благодари за примирието. Този обвинителен спор го караше да се чувства неспокойно.

— Какво друго няма да ни дадете? — попита той.

— Почти няма друго. Прекарах цял ден тук и в основни линии задържам само тази папка.

Тя въздъхна и внезапно му се стори много уморена.

— Добре ли сте? — попита Бош.

— Да. Мисля, че трябваше да се занимавам с нещо. Нямах много време да мисля за случилото се. Сигурна съм обаче, че довечера няма да мога да заспя.

Той кимна.

— Идваха ли други репортери?

— Още двама. Пратих ги да си вървят по живо по здраво. Всички си мислят, че случаят ще взриви града.

— А вие как мислите?

— Мисля, че ако убиецът е ченге, реакцията на хората не може да се предвиди. Ако не е ченге, все пак ще останат хора, убедени в противното. Но вие вече го знаете.

Бош кимна.

— Трябва да знаете нещо за плана на Хауард за процеса.

— Какво?

— Въпреки онова, което преди малко казахте за Франк Шиън, Хауард е щял да докаже, че Харис е невинен.

Бош сви рамене.

— Нали вече го съдиха?

— Не, тогава го обявиха за невиновен. Има разлика. Хауард е щял да докаже невинността му като разкрие истинския извършител.

Хари продължително я изгледа. Чудеше се как да продължи.

— В този план пише ли кой е бил?

— Не. Както казах, това бяха само бележки за встъпителната реч. Но там е посочено. Щял е да съобщи на съдебните заседатели, че ще им каже името на убиеца. Това са точните му думи: „Ще ви кажа името на убиеца.“ Просто не го е написал. Иначе щеше да си изстреля патроните още с встъпителната реч. По този начин защитата е щяла да научи и това да провали кулминацията по-късно, когато се е готвел да разкрие кой е.

Бош замълча и се замисли. Не знаеше каква тежест да придаде на тази информация. Елайъс бе имал навика да се държи показно, в и извън съда. Разкриването на убиец пред съдебните заседатели напомняше за Пери Мейсън. Почти никога не се бе случвало.

— Съжалявам, но навярно не трябваше да ви казвам това.

— Защо? — попита Бош.

— Защото, ако някой друг е знаел каква е стратегията му, това би могъл да е мотивът.

— Искате да кажете, че истинският убиец на онова момиченце се е върнал, за да убие Елайъс.

— Възможно е.

Той кимна.

— Прочетохте ли свидетелските показания? — попита Бош.

— Не, нямах достатъчно време. Давам ви ги, защото защитата — в случая градската прокуратура — трябва да е получила копия.

— Ами компютърът?

— Прегледах го набързо. Има файлове с показанията и друга информация. Нищо поверително.

— Добре.

Бош понечи да се изправи. Мислеше си колко пъти ще трябва да слиза при автомобила си и да се качва обратно горе, за да пренесе папките.

— А, още нещо.

Тя бръкна в един от кашоните на пода и извади тъмнокафява папка. Отвори я върху писалището. Вътре имаше два плика. Бош се наведе надолу, за да ги види.

— Това беше в материалите по случая „Харис“. Не зная какво означава.

И двата плика бяха адресирани до офиса на Елайъс. Нямаше обратен адрес. Носеха холивудско пощенско клеймо, едното отпреди пет, другото отпреди три седмици.

— Във всеки от тях има по един лист само с по един ред. Струва ми се безсмислено.

Тя понечи да отвори един от пликовете.

— Хм… — започна Бош.

Ентренкин спря с плика в ръце.

— Да?

— Не зная. Мисля си за отпечатъците.

— Вече ги пипах. Съжалявам.

— Добре, давайте.

Тя отвори плика, разгъна листа върху писалището и го обърна към него. В горната част бе напечатан само един ред.

„окото хумбърт хумбърт“

— Хумбърт Хумбърт… — замислено повтори Бош.

— Това е литературен герой — или поне някои хора го смятат за литература — каза Ентренкин. — От „Лолита“ на Набоков.

— Ясно.

Бош забеляза, че най-отдолу на страницата с молив е добавено още нещо:

„№ 2-3/12“

— Това сигурно е написано от Хауард — отбеляза Ентренкин. — Или от някой в офиса му.

Тя отвори другия плик, който носеше по-късна дата. Бош отново се наведе.

„регистрационните номера доказват невинността му“

— Струва ми се очевидно, че е от същия човек — рече Ентренкин. — Освен това, вижте, че думата „невинност“ е написана грешно.