Майкъл Конъли - Хари

— Да.

Отдолу с молив бе добавено:

„№ 3-4/5“

Бош взе куфарчето в скута си, отвори го и извади плика за веществени доказателства с писмото, което по време на убийството адвокатът беше носил в джоба си.

— Елайъс е носел това, когато са го… когато се е качил на Ейнджълс Флайт. Забравих, че хората от отдела за оглед на местопрестъпления ми го дадоха. Може би е добре, че сте тук, когато го отварям. Носи същото клеймо като тези двата. Пратено е в сряда. Но този път ще внимавам заради отпечатъците.

Той извади чифт гумени ръкавици и си ги сложи. После предпазливо извади писмото и го отвори. На листа отново бе отпечатан само един ред:

„той знае, че знаеш“

Докато гледаше листа, Бош усети слабата възбуда, идваща с прилива на адреналин.

— Какво означава това, детектив Бош?

— Нямам представа. Но определено ми се иска да го бях отворил по-рано.

На третия лист нямаше бележка с молив. Елайъс очевидно не бе имал време да постави индекс.

— Изглежда сме пропуснали едно писмо — каза Хари. — Първите две са обозначени като две и три, а това е получено по-късно — би трябвало да е четвърто.

— Зная. Но не намерих нищо друго. Поне в папките му. Може да го е изхвърлил, преди да осъзнае, че означава нещо, когато е пристигнало второто.

— Възможно е.

Той се замисли за миг за писмата. Разчиташе най-вече на инстинкта и предчувствията си, но усещаше адреналина, нахлуващ в кръвта му. Това го ободри, но в същото време се почувства малко глупаво, че вече цели дванадесет часа, без да разбира, е носил такава ключова улика в куфарчето си.

— Хауард разговарял ли е с вас за последното си дело? — попита Бош.

— Не, никога не говорехме за работата си — отвърна Ентренкин. — Възприехме го като основно правило. Виждате ли, ние съзнавахме, че онова, което вършим, е… нещо, което хората няма да разберат — главният инспектор и един от най-гръмогласните и известни критици на управлението.

— Да не споменаваме, че е бил женен и така нататък.

Лицето й се вкамени.

— Кажете ми, какво ви става? Всичко си е наред и дори може би постигаме някакъв напредък в следствието, после вие внезапно започвате да ме ядосвате.

— Какво лошо има, че ми се иска да ми спестите тези проповеди? Трудно ми е да повярвам, че когато сте били сами в онзи апартамент, не сте разговаряли за полицейското управление.

Очите й пламнаха.

— Е, изобщо не ми пука в какво ви е трудно да повярвате, детектив!

— Вижте, направихме от мухата слон. Няма да кажа на никого. Ако аз ви причиня някакви неприятности, вие можете да ми отвърнете по същия начин, Някои ме мислят за луд, че не ви смятам за заподозряна. Би трябвало, но така или иначе не ви смятам. В това отношение се доверявам единствено на инстинкта си, което може да е опасно. Така че опитайте се да го компенсирате, като ми помагате по всички възможни начини.

Тя помълча за миг, преди да отговори.

— Благодарна съм за това, което правите за мен, детектив. Но не ви лъжа. Двамата с Хауард никога не сме приказвали подробно за неговите дела или за моята работа в управлението. Никога подробно. Единственото, което си спомням, че спомена за случая „Харис“, е толкова мъгляво, че ми се струва абсолютно неразбираемо. Ето го, щом искате да го чуете. Каза ми здраво да се хвана, защото щял да вдигне във въздуха управлението и няколко важни клечки. Не го попитах какво означава това.

— А кога ви го каза?

— Във вторник вечер.

— Благодаря ви, госпожо главен инспектор.

Бош се изправи и закрачи из стаята. После застана до прозореца и се загледа в скритото в сенки лице на Антъни Куин. Погледна часовника — наближаваше шест. В седем трябваше да се срещне с Едгар и Райдър в холивудския участък.

— Знаете какво означава това, нали? — попита той, без да се обръща към Ентренкин.

— Кое?

Хари се извъртя към нея.

— Това, че ако Елайъс е бил попаднал на нещо и е разкрил самоличността на убиеца — на истинския убиец — значи не го е очистило ченге.

Тя се замисли за миг.

— Разглеждате го едностранчиво.

— Уточнете се?

— Да речем, че се е готвел да се изправи пред съда и да разкрие истинския убиец. Убедително. Това би означавало, че полицейските улики са фалшиви, нали? Така че, като доказва невинността на Харис, в същото време той доказва и виновността на ченгетата. Ако истинският убиец е знаел, че Хауард го е разкрил, да, той би могъл да го убие. Но да речем, че някой полицай е разбрал какво се кани да направи Хауард. Той също би могъл да го убие, нали?