Майкъл Конъли - Хари

Откраднаха дори манекените. По пода бяха останали само закачалките… Въпросът е, че това беше бельо. Четири ченгета бяха пребили Родни Кинг и хората реагираха, като се побъркаха и започнаха да крадат бельо. Беше толкова сюрреалистично, че винаги се сещам за това, когато стане въпрос за бунтове. Спомням си как обикалях из празния магазин.

— Няма значение какво са откраднали. Просто са били разярени. Също като с онези пружини. Бащата и синът не са се интересували какво взимат. Важно е било да вземат нещо, че по свой начин изразяват чувствата си. Тези неща не са им трябвали, но като са ги взели, те са показали силата на Човека. Това е урокът, на който бащата е научил сина си.

— Въпреки всичко няма сми…

Телефонът на Бош иззвъня и той го включи. Беше Елинор.

— Печелиш ли? — попита той.

Каза го весело и внезапно осъзна, че просто е искал спътничката му да не се досети какво става с брака му. Изведнъж се засрами и се почувства виновен, че изобщо е допуснал онова, което си е помислила Ентренкин, — да се намеси в отношенията му с Елинор.

— Не още. Току-що пристигнах.

— Елинор, искам да се прибереш вкъщи.

— Хари, сега няма да говорим за това. Аз…

— Не, имам предвид нещо друго. Мисля, че градът… Гледа ли новините?

— Не. Пътувах за насам.

— Е, нещата като че ли не вървят на добре. Медиите драснаха клечката, Елинор. И ако се случи нещо и градът пламне, няма да си на сигурно място.

Бош скришом хвърли поглед към Ентренкин; Знаеше, че проявява пред нея параноята на бял човек. Холивуд Парк се намираше в Ингълуд1, обитаван предимно от чернокожи. Искаше Елинор да е в дома им на хълмовете, където щеше да е в безопасност.

— Хари, мисля, че страдаш от параноя. Всичко е наред.

— Елинор, защо…

— Трябва да вървя, Хари. Пазят ми стола. По-късно ще ти позвъня.

Тя затвори и Бош каза „дочуване“ на мъртвата слушалка. Той остави телефона в скута си.

— Мисля, че наистина страдате от параноя — рече Ентренкин.

— И тя така ми каза.

— Също като белите, има много чернокожи, които не искат случилото се да се повтори. Не се съмнявайте в тях, детектив.

— Предполагам, че нямам друг избор.

Бош и Ентренкин пристигнаха. Холивудският участък изглеждаше опустял. На паркинга отзад нямаше: патрулни автомобили и когато влязоха във винаги пълния с народ заден коридор, не срещнаха никого. Бош подаде глава през отворената врата на дежурната стая и видя вътре самотен сержант. Монтираният на стената телевизор работеше. На екрана нямаше пламъци. Говореше водещият в студиото. Над рамото му висеше снимка на Хауард Елайъс.

— Как е? — попита Хари.

— Спокойно е. Засега.

Бош почука два пъти на вратата и закрачи по коридора към детективското бюро, следван от Ентренкин. Райдър и Едгар вече го чакаха. Бяха изнесли телевизора от кабинета на лейтенанта и гледаха същите новини. Те ги забелязаха и на лицата им се изписа изненада.

Бош представи Ентренкин на Едгар, който тази сутрин не беше ходил в офиса на Елайъс. После попита какви са последните новини.

— Като че ли градът се държи — отвърна Едгар. — Няколко пожара и толкова. Междувременно се мъчат да превърнат Елайъс в Свети Хауард. И не споменават какъв задник беше.

Бош хвърли поглед към Ентренкин. Тя не реагира.

— Е, хайде да го изключим — каза той. — Трябва да поговорим.

Хари информира партньорите си за последните си разкрития и им показа трите анонимни писма, пратени до Елайъс. Обясни им причината за присъствието на Ентренкин и каза, че иска да се опита да накара Харис да им сътрудничи, като в същото време го елиминира като потенциален заподозрян.

— Изобщо известно ли ни е къде се намира Харис? — попита Едгар. — Не съм го виждал по телевизията. Може дори да не знае за убийството.

— Е, ще разберем. Адресът и телефонният му номер бяха з папките на Елайъс. Изглежда адвокатът му е намерил жилище. Сигурно се е опитвал да го скрие преди процеса. Наблизо е, стига да си е вкъщи.

Бош си извади бележника, намери номера и го набра от телефона на бюрото. Вдигна му мъж.

— Мога ли да говоря с Хари?

— Тук няма никакъв Хари, човече.

И затвори.

— Е, поне има някой — каза на другите Бош. — Да вървим.

Пътуваха с един автомобил. В момента Харис живееше в апартамент на Бевърли булевард близо до комплекса на Си Би Ес. Елайъс го беше настанил в голям жилищен блок, не луксозен, но повече от приятен, И много близо до центъра.

Вратата на блока бе заключена, но името на Харис го нямаше на домофона. Бош знаеше номера на апартамента, но това не означаваше нищо. Звънците не бяха подредени според номерата на апартаментите от съображения за сигурност. Хари натисна звънеца на домоуправителя, но никой не отговори.