Майкъл Конъли - Хари

— Тук бе, човече. Бях скапан. Върнах се вкъщи и се хвърлих в леглото. Сам бях.

— Добре. Нещо против да погледна пистолета ви за малко?

— Божичко, трябваше да се сетя, че ме лъжете. Мамка му.

Той измъкна оръжието и му го подаде. Бош не откъсна поглед от него, докато пистолетът не се озова в ръката му. После го разгледа и подуши цевта. Не миришеше нито на смазка, нито на барут. Извади пълнителя и измъкна най-горния патрон. Беше деветмилиметров, с изцяло метална гилза. Много разпространен вид и модел муниции, навярно същият като онзи, използван за убийството на Ейнджълс Флайт. Щяха да разберат едва след аутопсията. Той отново погледна към Харис.

— Вие сте лежали в затвора, господин Харис. Съзнавате ли, че е престъпление да притежавате това оръжие?

— Не и в собствения ми дом, човече. Нуждая се от някаква защита.

— Страхувам се, че няма значение къде. Това може да ви върне обратно в затвора.

Харис му се ухили. Бош видя, че единият от резците му е златен с гравирана в него звездичка.

— Тогава ме арестувай, човече.

Той протегна китки към него.

— Арестувай ме и само гледай как това шибано място ще пламне, готин, ще пламне!

— Не. Всъщност, си мислех да ви оставя да си почивате, след като видях колко много ни съдействахте тази вечер. Но ще се наложи да задържа оръжието. Ще извърша престъпление, ако ви го оставя.

— Заповядай. Винаги мога да си взема каквото ми трябва от колата. Нали ти е ясно какво искам да кажа?

— Естествено. Ясно ми е.

Изчакаха асансьора мълчаливо. Когато влязоха вътре, Ентренкин попита:

— Пистолетът същият ли е?

— От същия вид е. Патроните може да са същите. Ще го пратим в лабораторията за проверка, но се съмнявам, че щеше да го задържи, ако беше убил с него Елайъс. Не е чак толкова глупав.

— Ами автомобилът му? Той каза, че можел да вземе каквото си поиска от автомобила си.

— Нямаше предвид автомобила си. Говореше за своите хора. Заедно те са кола и пътуват нанякъде. Изразът идва от окръжния затвор. Там са по осем души в килия. Викат им „коли“. Кажете ми сега за Пелфри. Познавате ли го?

— Дженкинс Пелфри. Частен детектив. Мисля, че има офис в Юниън Лоу Сентър. Използват го много адвокати, които се занимават с гражданските права. Хауард го използваше за този случай.

— Тогава ще трябва да поговорим с него. Благодаря, че ни казахте.

В гласа на Бош се долавяше раздразнение. Той си погледна часовника. Реши, че е прекалено късно да търси Пелфри.

— Вижте, това го пише в папките, които ви дадох — възрази Ентренкин. — Не сте ме питали. Откъде можех да зная, че ви интересува.

— Права сте. Не сте знаели.

— Ако искате, мога да позвъня…

— Не, нататък ще се оправяме сами, госпожо главен инспектор. Благодаря за помощта. Навярно без вас нямаше да успеем да се срещнем с него.

— Мислите ли, че той има нещо общо с убийството?

— Още нищо не мисля.

— Сериозно се съмнявам да е замесен.

Бош просто я погледна. Надяваше се очите му да й подскажат, че се намесва в област, в която няма нито опит, нито правомощия.

— Ще ви закараме — каза той. — Автомобилът ви е пред Брадбъри, нали?

Тя кимна. Пресякоха фоайето към вратите.

— Детектив, искам да ме информирате за случая и за всички важни открития.

— Добре. Утре сутрин ще говоря със заместник-началник Ървинг. Може да предпочита лично да ви информира.

— Не искам неговата загладена версия. Искам да ме информирате вие.

— Загладена ли? Мислите, че онова, което ви казвам аз, не е загладено, така ли? Поласкан съм, госпожо главен инспектор.

— Не се изразих правилно. Но искам да кажа, че предпочитам да поддържам връзка с вас, вместо информацията да минава през управлението.

Бош я изгледа, когато отвори вратата пред нея.

— Ще го запомня.

Киз Райдър беше проверила телефонния номер от уеб-страницата на Мадам Реджайна и се оказа, че адресът е на Норд Кингс Роуд в Западен Холивуд. Това обаче не означаваше, че там ще открият жената. Повечето проститутки и снощни заведения за масаж използваха сложни системи, за да объркат органите на реда.

Бош, Райдър и Едгар спряха до тротоара на пресечката на Мелроуз и Кингс. Хари набра номера на клетъчния ж телефон. След четвъртото иззвъняване му отговори женски глас.

— Мадам Реджайна?

— Да, кой е?

— Казвам се Хари. Чудех се дали сте свободна тази вечер?

— Преди имали ли сме друг сеанс?

— Не. Видях уеб-страницата ви и си помислих…

— Какво си помислихте?