Майкъл Конъли - Хари

Шиън излезе от черокито, без да каже нищо, и се приближи до вратата. Бош го видя да влиза и го последва. Заведението беше почти празно. Франки седеше на бара. Барманът му наливаше бира. Хари зае стола до бившия си партньор и каза:

— Нека да са две.

Той извади двадесетачка и я остави върху бара. След като му беше задал въпроса, Шиън не го бе поглеждал.

Барманът им сервира изпотените халби върху салфетки с реклама за бейзболен мач отпреди три месеца. Той взе двадесетте долара и отиде при касата. Бош и Шиън едновременно отпиха от чашите си.

— От О. Джей насам — каза Шиън.

— Какво означава това?

— Знаеш за какво говоря. От О. Джей насам вече нищо не е сигурно. Нито улики, нито ченгета, нищо. Можеш да представиш каквото си искаш в съда и пак ще се намери някой, който да го скъса на парчета, да го хвърли на пода и да се изпикае отгоре му. Всеки оспорва всичко. Даже ченгетата. Даже партньорите.

Бош отново отпи от бирата си и отговори:

— Съжалявам, Франки. Нямам причина да се съмнявам в теб или в отпечатъците. Просто, според папките Елайъс, като че ли следващата седмица е щял да отиде в съда с идеята да докаже кой е убил момичето. И това не е бил Харис. Някой…

— Кой?

— Не зная. Но се опитвам да погледна нещата откъм тази страна. Ако убиецът е друг, как, по дяволите, са се озовали тези отпечатъци върху…

— Елайъс беше скапаняк. И когато го погребат, някоя нощ ще отида да изиграя ирландска джига върху гроба му. После ще се изпикая отгоре и никога повече няма да си помисля за него. Само едно ще ти кажа. Съжалявам, че Харис не е бил с него на онази железница. Проклет убиец! Това щеше да е страхотен удар, едновременно да очистят и двама им.

Шиън вдигна чашата си в наздравица за убиеца на Елайъс и отпи голяма глътка. Бош почти усещаше омразата, която се излъчваше от него.

— Значи никой не е прецакал уликите на местопрестъплението — каза Хари. — И отпечатъците са си били там.

— Естествено. Пред стаята имаше патрул. Никой не беше влизал вътре, докато не пристигнах аз. После прегледах всичко — имахме си работа със семейство Кинкейд и знаех какво означава това. Цар на колите и основен спонсор на местните политици. Бях наясно с всичко. Отпечатъците си бяха върху учебника на момичето — учебник по география. Хората от отдела за оглед снеха четири отпечатъка от пръсти от едната страна и от палец от другата. Пълни отпечатъци. Онзи тип трябва да се бе потил като свиня, защото наистина бяха ясни.

Той пресуши чашата си и я протегна към бармана, за да я напълни.

— Не мога да повярвам, че вече не можеш да пушиш в някакъв скапан бар в тоя град — каза Шиън. — Скапаняци.

— Да.

— Както и да е, проверихме всичко и стигнахме до Харис. Бивш затворник, лежал за нападение и въоръжен грабеж. За присъствието на отпечатъците му в стаята имаше също толкова основания, колкото аз имам шанс да спечеля от лотарията, а аз изобщо не играя. Така че, улучихме нашия човек. Прибрахме го. Нали си спомняш, по това време още не бяхме открили трупа на момиченцето. Мислехме, че може още да е живо. Грешахме, но тогава не го знаехме. Затова го прибрахме, откарахме го в полицията и го вкарахме в стаята за разпити. Само че тоя скапаняк не искаше да ни каже даже колко е часът. Държахме го три дни и нищо. Нощем дори не го прибирахме в килията. Остана в онази стая цели седемдесет и два часа. Работехме по групи и на смени и не успяхме да го пречупим. Не ни каза и думичка. Ще ти призная, искаше ми се да го убия, но нямаше как да не го уважавам за твърдостта му. Той беше най-добрият, срещу когото съм се изправял.

Шиън продължително отпи от втората си бира. Бош все още не бе изпил и половината от първата. Той го оставяше да говори, без да го прекъсва с въпроси.

— Последния ден някои от момчетата малко си изпуснаха нервите. Направиха някои неща.

Бош затвори очи. Беше допуснал грешка за Шиън.

— Аз също, Хари.

Каза го нехайно, сякаш се чувстваше добре най-после да го изрече гласно. Отново отпи от бирата, завъртя се на стола си и се огледа наоколо, като че ли виждаше бара за пръв път. В ъгъла имаше телевизор.

— Това ще си остане само между нас двамата, нали, Хари?

— Естествено.

Шиън отново се завъртя и заговорнически се наведе към него.

— Онова, което Харис твърди, че се е случило… наистина се случи. Но това не го оправдава. Той изнасилва и удушава момиченцето, ние му забиваме молив в ухото. Голяма работа. Той се измъкна и аз съм новият Марк Фърман — расистко ченге, което подхвърля улики. Само ми се иска някой да можеше да ми каже как бих могъл да подхвърля онези отпечатъци. Мамка му!