Майкъл Конъли - Хари

Половин час по-късно Бош отвори вратата на дома си. Леглото му бе празно. Но този път беше прекалено уморен, за да чака Елинор. Започна да се съблича, като обмисляше плана си за следващия ден. Накрая седна на леглото, готов за сън, и протегна ръка към лампата. В момента, в който настана мрак, телефонът иззвъня.

Той отново включи осветлението и вдигна слушалката.

— Копеле гадно.

Женски глас — познаваше го, но не можеше да се сети.

— Кой е?

— Карла Ентренкин, ти кой мислиш? Наистина ли смяташ, че нямаше да разбера какво си направил?

— Не зная за какво говорите? Какво се е случило?

— Току-що гледах Канал 4. Твоето приятелче Харви Бътън.

— Какво е открил?

— О, успя да прецака всичко. Чакай да видя дали ще мога да го цитирам. „Източник, близък до следствието, твърди, че в кабинета на Елайъс е открита връзка между адвоката и верига за проститутки в Интернет. Същият източник смята, че Елайъс може да е имал отношения поне с една от жените, които рекламират садо-мазохистични услуги в мрежата.“ Струва ми се, че това обобщава нещата. Надявам се, че си доволен.

— Аз не съм…

— Спести си труда.

Тя затвори. Бош дълго седя и мисли върху думите й.

— Частейн, задник такъв! — гласно каза той.

Отново изключи лампата и се отпусна на леглото. Скоро заспа и отново сънува същия сън. Пътуваше с Ейнджълс Флайт нагоре по склона. Само че този път на пейката оттатък пътеката седеше русокосо момиченце и го гледаше с тъжни, пусти очи.

Когато вкара количката с кашони в заседателната зала на заместник-началник Ървинг, вътре го очакваше изненада. Беше осем без петнадесет, събота сутрин. В стаята вече бяха дошли шестима агенти от ФБР. Изненадата беше водачът им, който се приближи до него с протегната ръка и усмивка на лице.

— Хари Бош! — възкликна агентът.

— Рой Линдел! — отвърна Бош.

Той остави количката до масата и стисна ръката му.

— Теб ли изпратиха? Какво стана с „Организираната престъпност“?

— Започна да ми доскучава. Особено след последния случай. Трудно е да се случи нещо интересно, не мислиш ли?

— Да.

Няколко години по-рано двамата бяха работили заедно по друг един случай. Бош и Линдел бяха започнали като врагове, но накрая в Лас Вегас, помежду им цареше взаимно уважение, което определено не се споделяше от институциите които представляваха. Хари веднага прие участието на Линдел в случая „Елайъс“ за добър знак.

— Слушай — каза Линдел, — мисля, че имаме няколко минути. Искаш ли да си вземем по едно кафе и да поговорим за положението?

— Чудесно.

Докато вървяха по коридора към асансьора, срещнаха Частейн, който се бе насочил към заседателната зала. Бош му представи Линдел.

— За кафе ли отивате? Идвам с вас.

— Не, недей — спря го Хари. — Трябва да си поговорим за някои неща… и не искам после да ги чуя от устата на Харви Бътън. Нали разбираш какво искам да кажа?

— Не зная за какво говориш, Бош.

Хари не отговори. Частейн погледна към Линдел и после отново към Бош.

— Е, няма значение — каза той. — И без това не искам изкуствени стимуланти.

Когато останаха сами във фоайето, Бош предупреди Линдел за Частейн.

— От него изтича информация. Снощи гледа ли Канал 4?

— Оная история с проститутките от Интернет ли?

— Да. За това знаеха шестима души. Аз, двамата ми партньори, Частейн, Карла Ентренкин и заместник-началник Ървинг. Гарантирам за партньорите ми и се съмнявам, че Ентренкин ще съобщи нещо лошо за Елайъс. С Харви Бътън е приказвал или Ървинг, или Частейн. Аз залагам на Частейн. Ървинг още от самото начало се опитва да запази нещата в тайна.

— Е, вярна ли се оказа историята?

— Изглежда, не. Не успяхме да открием връзка. Онзи, който се е раздрънкал, го е направил, за да окаля Елайъс.

— Ще го наблюдавам. Но сам знаеш, че понякога изтичането на информация не идва от очевидния източник.

Асансьорът пристигна и Линдел влезе вътре. Бош остана да стои навън, замислен за Ървинг и дали е възможно той да е източникът на информация.

— Идваш ли? — попита Линдел.

Хари влезе в асансьора и натисна бутона за третия етаж.

— Гледа ли новините сутринта? — попита го агентът. — Какво е положението в града?

— Засега нормално. Снощи имаше няколко пожара, но само толкова. Нямаше грабежи. Сега е спокойно. Утре би трябвало да вали. Може да е от полза.

Влязоха в кафенето, взеха си кафе и седнаха на една от масите. Бош си погледна часовника и видя, че е осем без пет. Той вдигна очи към Линдел.