Майкъл Конъли - Хари

Втората част от материалите също се отнасяше до местопрестъплението, следствието и усилията да свържат Харис с трупа с помощта на научни анализи и технически методи. И в резултат се бяха озовали в задънена улица. Трупът на момиченцето бил открит на запустял паркинг от двама бездомници. Детето било голо и мъртво от четири дни. Очевидно след смъртта било измито и липсвали каквито и да е сериозни микроскопски свидетелства, които да бъдат подложени на анализ и свързани с апартамента или автомобила на Харис. Макар че момичето изглеждало изнасилено, не открили никакви телесни течности, принадлежащи на похитителя му. Дрехите не били намерени. Нямало го и въжето, с което била удушена Стейси. Накрая единствените улики, свързващи Харис с местопрестъплението, останали отпечатъците по учебника и изхвърлянето на трупа на запустелия паркинг близо до апартамента му.

Бош знаеше, че обикновено това е повече от достатъчно, за да осъдят заподозрения. Беше работил по случаи, в които виновните бяха осъждани и с по-малко доказателства. Но това беше преди О. Джей Симпсън, преди съдебните заседатели да започнат да гледат с подозрение на лосанджелеската полиция.

Записваше си нещата, които трябваше да направи, и хората, които искаше да разпита, когато Едгар извика:

— Най-после!

Бош и Райдър погледнаха към него и зачакаха обяснение.

— Спомняте ли си онези загадъчни писма? — попита Едгар. — Във второто или третото пишеше, че регистрационните номера доказват невинността му.

— Чакай малко — каза Бош.

Той отвори куфарчето си и извади папката с писмата.

— В третото. „Регистрационните номера доказват невинността му.“ Получено е на пети април. Думата „невинност“ е написана грешно.

— Добре, това тук е папката на Елайъс със списък на документите, които е изискал. Едно от исканията носи дата петнадесети април и се отнася за „Холивуд Уакс & Шайн“. Това е мястото, където Харис е работил, преди да го арестуват. Елайъс е поискал, цитирам, „копия на всички документи и квитанции за поръчки и сметки, посочващи регистрационните номера на клиентите от първи април до петнадесети юни миналата година“. Това трябва да е свързано с писмото.

Бош се облегна назад и се замисли.

— Искането му е било одобрено, нали?

— Точно така.

— Е, от първи април до петнадесети юни има седемдесет и пет дни…

— Седемдесет и шест — поправи го Райдър.

— Седемдесет и шест дни. Това означава ужасно много квитанции. Тук са девет и в офиса не видях да има други. А би трябвало да са цели купища.

— Може да ги е върнал — предположи Едгар.

— Ти каза, че е изискал копия.

Джери сви рамене.

— И още нещо, защо са му трябвали документите точно от този период? — попита Бош. — Момичето е било убито на дванадесети юли. Защо не е изискал квитанциите до тази дата?

— Защото е знаел какво търси — отвърна Райдър. — Или поне в рамките на посочените дати.

— Какво е знаел?

Последва мълчание. Мислите на Бош се въртяха около загадката, но безрезултатно. Въпросът с регистрационните номера оставаше също толкова тайнствен, колкото и този с Мадам Реджайна. Но после ги свърза и му хрумна нещо.

— Пак стигаме до Пелфри — каза той. — Трябва да поговорим с него.

Бош се изправи.

— Джери, виж дали ще успееш да се свържеш с него по телефона. Уговори среща колкото може по-скоро. Аз ще изляза за малко.

Когато казваше на партньорите си, че ще излезе, обикновено това означаваше, че отива да пуши. Докато вървеше към задната врата, Райдър го повика.

— Недей, Хари!

Той й махна с ръка без да се обръща.

— Не се безпокой, няма.

Бош излезе на паркинга и се огледа наоколо. Знаеше, че е стигал до някои от най-успешните си заключения, докато е стоял навън и е пушел. Надяваше се и сега да измисли нещо, този път без помощта на цигарите. Погледна към сандъчето с пясък, което използваха пушачите от участъка, и видя, че оттам стърчи полуизпушен фас. По него имаше следи от червило. Реши, че все още не е чак толкова отчаян.

Замисли се за тайнствените писма. От пощенските клейма и от направените от Елайъс бележки с молив знаеше, че разполагат с последните три, но не и с първото. Смисълът на четвъртото писмо — предупреждението, което адвокатът беше носил в джоба си — бе очевиден. Благодарение на исканията за документи, на които се беше натъкнал Едгар, сега имаха представа за значението на третото писмо. Но второто — „окото хумбърт хумбърт“ — продължаваше да му се струва безсмислено.