Майкъл Конъли - Хари

— Работим по един случай — започна Бош. — По убийството на Хауард Елайъс.

Управителят подсвирна.

— Преди няколко седмици той е изискал ваши документи. Квитанции с регистрационни номера. Знаете ли нещо по въпроса?

Мъжът се замисли.

— Знам само, че трябваше сам да намеря всичко и да го копирам за неговия човек.

— За неговия човек ли? — попита Едгар.

— Да, вие какво си мислите, че тип като Елайъс лично ще дойде да си вземе нещата ли? Прати някого. Визитката му е някъде тук.

Той спусна крака на пода и отвори едно от чекмеджетата. Вътре имаше купчина визитни картички, прихванати с ластик. Управителят го свали, прегледа ги, извади една от тях и я показа на Бош.

— Пелфри ли? — попита Едгар.

Хари кимна.

— Неговият човек каза ли точно какво търсят? — попита той.

— Не зная. Трябва да питате тях. Искам да кажа, да питате Пелфри.

— Пелфри върна ли ви квитанциите?

— Не, нали бяха копия. Искам да кажа, че се върна, но не донесе обратно квитанциите.

— Тогава защо се е връщал? — попита Едгар.

— Искаше да види един от старите работни картони на Майкъл Харис. От времето, когато работеше тук.

— Кой точно? — настоятелно попита Едгар.

— Не си спомням, човече. Дадох му копие. Вървете да говорите с него. Той сигурно…

— Имаше ли съдебна заповед за работния картон? — намеси се Бош.

— Не, просто го поиска, нали разбирате? Нямаше защо да не му го дам. Но той посочи конкретната дата, а вие не я знаете. Не си я спомням. Пък и вижте, ако ви е нужна повече информация, може би не е зле да се свържете с нашия адвокат. Нямам намерение да приказвам за неща, които не…

— Оставете това — прекъсна го Бош. — Разкажете ми за Майкъл Харис.

— Какво да ви кажа? Никога не съм си имал проблеми с него. Беше си нормален, после дойдоха и казаха, че убил онова момиченце. И че правил разни неща с него. Но тогава вече не работеше тук. Може би от пет месеца.

— Знаете ли къде е бил преди това? — попита Едгар.

— Да. В „Коркоран“

„Коркоран“ беше щатски затвор край Бейкърсфийлд. Бош благодари на управителя и си тръгнаха. Той отпи няколко глътки от кафето си, но преди да се върнат при автомобила, го изхвърли в кошче за боклук.

Докато чакаше Едгар да му отключи вратата, партньорът му заобиколи откъм лявата страна. После се закова на място.

— По дяволите!

— Какво има?

— Написали са гадости на вратата.

Бош отиде при него и погледна. Върху бронята със светлосин тебешир, с какъвто в автомивката пишеха инструкции по предните стъкла на колите, бяха надраскани думите: „Да пази и да служи.“ После с големи букви бяха добавени думите: „Да убива и да осакатява.“ Бош одобрително кимна.

— Много оригинално.

— Хари, хайде да изритаме някой задник.

— Не, Джери, остави. Може да стане горещо и после три дни да се мъчим да угасим пожара. Като миналия път на Флорънс и Нормънди.

Едгар нацупено отключи колата и отвори вратата на Бош.

— Съвсем близо сме до участъка — каза Хари, когато влезе вътре. — Можем да се върнем и да го измием. Или пък да вземем моята кола.

— Иска ми се да го изтрия с лицето на някой от ония задници.

След като почистиха автомобила им пак им оставаше достатъчно време, за да отидат до паркинга, на който беше открит трупът на Стейси Кинкейд. Намираше се на път за центъра, където щяха да се срещнат с Пелфри.

Едгар през цялото време мълчеше. Беше приел обидата лично. Бош обаче нямаше нищо против мълчанието. Използва времето, за да помисли за Елинор. Чувстваше се виновен, защото дълбоко в себе си и въпреки любовта си към нея, знаеше, че изпитва облекчение от наближаващата промяна във връзката им, каквато и да беше тя.

— Ето го — каза Едгар.

Спряха до тротоара и разгледаха паркинга. Обхващаше около четири декара и от двете му страни имаше жилищни блокове с плакати, съобщаващи, че се дават отстъпки и заеми за закупуване на апартаменти. Сградите не изглеждаха като място, където някой би желал да живее, освен ако не е принуден. Целият квартал беше западнал и излъчваше чувство на безнадеждност.

Бош забеляза двама чернокожи старци, седнали върху щайги под евкалиптовото дърво в ъгъла на паркинга. Той отвори папката, която бе донесъл със себе си, разгледа картата, показваща местоположението на трупа и прецени, че е на по-малко от петнадесет метра от тях. После прелисти страниците и откри доклада, в който се посочваха имената на двамата свидетели, съобщили за откриването на трупа.

— Ще ида да поговоря с онези хора — каза той.