Майкъл Конъли - Хари

— Да, но почакай, Хари — възрази Едгар, — това не оневинява категорично Харис. Може просто да означава, че е имал съучастник. Нали разбираш, който да е преместил трупа, докато той е бил в ареста.

— Тогава защо да го изхвърля толкова близо до апартамента му и още по-сериозно да го замесва? Мисля, че не е имал съучастници. Според мен това е бил истинският убиец. Прочел е във вестника или е видял по телевизията, че са арестували Харис като заподозрян и е преместил трупа в неговия квартал, за да му забие още един пирон в ковчега.

— Ами отпечатъците? Как са се озовали отпечатъците на Харис в онази богаташка къща в Брентуд? И ти ли мислиш, че са ги подхвърлили твоето приятелче Шиън и неговите хора?

— Не. Сигурно има друго обяснение. Все още не ни е известно. Ще питаме Пелфри…

Разнесе се мощен гърмеж. Задното стъкло се пръсна и се изсипа в автомобила. Едгар мигновено загуби управление и колата се отклони в насрещното платно. Последва хор от гневни клаксони. Бош се пресегна и дръпна волана надясно, като върна автомобила през жълтите линии.

— Какво беше това, мамка му? — извика Джери, когато най-после овладя колата и натисна спирачка.

— Не! — извика Бош. — Продължавай напред, продължавай!

Той грабна радиостанцията от зарядното устройство за пода и натисна бутона.

— Стрелят по нас! На Уестърн и Олимпик.

Хари продължи да натиска бутона, докато поглежда-към задната седалка и багажника. Очите му се плъзваха по покривите и прозорците на блоковете. Не видя нищо.

— Няма заподозрян. Снайперистки изстрел по обозначен детективски автомобил. Искаме незабавна помощ. Искаме въздушно наблюдение на покривите от източна и западната страна на Уестърн. Необходима е извънредна предпазливост.

Той пусна бутона. Докато диспечерката повтаряше онова, което току-що бе казал, Бош успокои Едгар, че са се отдалечили достатъчно.

— Мисля, че изстрелът е дошъл откъм източната страна. От онзи блок с плоския покрив. Струва ми се, че първо го чух с дясното си ухо.

Джери шумно въздъхна. Толкова силно беше стиснал волана, че кокалчетата му бяха станали бели като на Бош.

— Знаеш ли какво? — рече той. — Мисля, че никога повече няма да седна в някоя от тия скапани самоходни шейни.

— Закъсняхте, момчета. Вече се канех да тръгвам. — Дженкинс Пелфри беше едър човек с огромни гърди и толкова тъмна кожа, че бръчките по лицето му почти не се забелязваха. Той седеше върху малкото бюро на секретарката в приемната на офиса си в Юниън Лоу Сентър. Върху нисък шкаф от лявата му страна имаше телевизор, по който предаваха новини. Виждаше се картина, заснета от хеликоптер, показваща някой от кварталите в града.

Бош и Едгар бяха закъснели за срещата с четиридесет минути.

— Извинете, господин Пелфри — каза Бош. — По пътя имахме малък проблем. Благодаря ви, че ни изчакахте.

— Имате късмет, че изобщо забравих за времето. Гледах новините. В момента нещата не изглеждат много добре. Започва да става горещо.

Той посочи към телевизора с огромната си ръка. Бош отново погледна и този път позна мястото, над което кръжеше хеликоптерът — точно там, където бяха стреляли по тях. Очевидно търсеха снайпериста. Тротоарите от двете страни на Уестърн бяха пълни с хора, които гледаха как ченгетата минават от сграда на сграда. Постоянно прииждаха все повече полицаи, които носеха каски за граждански безредици.

— Тези момчета просто трябва да се разкарат оттам. Дразнят тълпата. Това не е добра тактика. Просто се махни оттам, човече. Иначе няма да доживееш до утре.

— Предишния път опитахме — отвърна Едгар. — И не се получи.

Тримата погледаха няколко минути в мълчание, после Пелфри се пресегна и изключи телевизора. Той се обърна към посетителите си.

— С какво мога да ви помогна?

Бош представи себе си и партньора си.

— Предполагам, знаете защо сме тук. Разследваме убийството на Хауард Елайъс. И знаем, че сте работили за него по делото „Черния войн“. Възможно е да сте в състояние да ни помогнете, господин Пелфри. Ако открием убиеца, може би ще успеем да поохладим страстите.

Бош кимна към телевизора, за да подчертае думите си.

— Нуждаете се от помощта ми — рече Пелфри. — Да, работех за Илай — винаги го наричах Илай. Но не зная какво мога да направя за вас.

Бош погледна към Едгар и партньорът му едва забележимо кимна.

— Господин Пелфри, разговорът ни трябва да си остане между нас. Имаме данни, които показват, че убиецът на Стейси Кинкейд може да е убил и господин Елайъс. Според нас, той е бил много близо до истината. Ако ви е известно каквото е знаел той, може да сте в опасност и самият вие.