Майкъл Конъли - Хари

— Да и какво от това? — попита Едгар.

— Ами, това е само на няколко преки от мястото, където са открили Стейси Кинкейд.

— Е, и?

— Ами, ако сте били там, чудя се дали не сте се срещнали с две мои приятелчета, Руфъс и Анди.

— Да, срещнахме ги и знаем, че трупът е бил изхвърлен три дни след смъртта на момиченцето.

— Значи вървите по моите стъпки.

— По някои. Снощи посетихме и Мадам Реджайна.

Бош най-после излезе от замайването си, но остави Едгар да разговаря с Пелфри.

— Тогава не са били глупости онези неща за убиеца на Илай?

— Нали сега сме тук.

— И какво друго искате да знаете? Или обикновено не си разкриваше картите. Никога не бях сигурен по коя част от загадката работя, ако разбирате какво искам да кажа.

— Разкажете ни за регистрационните номера — наруши мълчанието си Бош. — Знаем, че сте изискали от „Холивуд Уакс & Шайн“ квитанции за период от седемдесет и пет дни. Защо?

Пелфри продължително ги изгледа, сякаш обмисляше нещо.

— Елате вътре — рече накрая той. После ги отведе в кабинета си.

— Не исках да идвате тук — каза частният детектив. — Но сега…

Той посочи с две ръце към кашоните, които покриваха всички хоризонтални повърхности в стаята. Бяха ниски кашони, които събираха двадесет и четири кутии кока-кола. В тях имаше опаковани квитанции с картонени етикети, върху които бяха написани дати.

— Това ли са квитанциите от „Холивуд Уакс“? — попита Бош.

— Точно така. Илай искаше да занесе всичките в съда като на изложба. Пазех ги тук, докато му потрябват.

— За какво точно е имал намерение да ги използва?

— Мислех си, че знаете.

— Ние сме няколко крачки зад вас, господин Пелфри.

— Дженкинс. Или Дженкс. Повечето хора ме наричат Дженкс. Не зная точно какво означават всички тези квитанции — нали споменах, че Илай не ми показваше всичките си карти — но имам представа. Виждате ли, когато ги изиска, той ми даде списък с регистрационни номера. Каза да ги прегледам и да видя дали няма да открия някой от тях в квитанциите.

— И открихте ли?

— Да, отне ми почти цяла седмица.

— Колко?

— Само един номер.

Той отиде при един от кашоните и посочи към етикета с дата 12 юни.

— Тук.

Пелфри измъкна една от квитанциите и я подаде на Бош. Едгар се приближи и също погледна. Беше за пълно почистване на бяло волво. Посочваше се регистрационният номер и стойността на услугата — 14.95 долара плюс ДДС.

— И този номер е бил в списъка, който ви е дал Елайъс — каза Бош.

— Точно така.

— И не сте открили друг, който да съвпада.

— Нали това ви казах.

— Знаете ли чия е тази кола?

— Не точно. Или не ми каза да проверя. Но аз предположих на кого е.

— На семейство Кинкейд.

— Вече ме настигнахте.

Бош погледна към Едгар. По лицето на партньора си видя, че той все още изостава.

— Отпечатъците. За да докаже категорично, че Харис е невинен, Елайъс е трябвало да обясни присъствието на отпечатъците на клиента си върху учебника на жертвата. Ако не е имало причина Харис да е влизал в дома на Кинкейд и да е докосвал книгата, има две възможни обяснения. Първо, че отпечатъците са подхвърлени от ченгетата. И второ, че Харис е пипал книгата, когато е била някъде другаде, извън спалнята на момичето.

Едгар кимна.

— Колата на Кинкейд е била измита в „Холивуд Уакс & Шайн“, където е работил Харис. Квитанцията го доказва.

— Точно така. Елайъс само е трябвало да обясни как учебникът се е озовал вътре.

Бош се обърна към кашоните върху бюрото на Пелфри и посочи към картонения етикет.

— Дванадесети юни — каза той. — Това е към края на учебната година. Децата си разчистват шкафчетата. Прибират си учебниците вкъщи. Вече нямат домашни и книгите може да са се въргаляли във волвото.

— Колата влиза в автомивката — продължи Едгар. — Обзалагам се, че пълното почистване включва обиране с прахосмукачка.

— И тогава Харис е пипал книгата, докато е чистил вътре — прибави Бош. — И ето ти отпечатъците.

— Значи Харис е почиствал колата на Кинкейд — рече Едгар. После погледна към Пелфри. — Управителят на автомивката каза, че сте се върнали да проверите нещо в работните картони.

Частният детектив кимна.

— Така е. Копирах работния картон, доказващ, че Харис е бил на работа, когато е било чистено бялото волво. Илай ме помоли да свърша работата без съдебно нареждане. Предполагам, че работният картон е бил окончателното му доказателство и не е искал никой да знае за него.

— Даже съдията — отбеляза Бош. — Май не се е доверявал на никого.