Майкъл Конъли - Хари

— В хода на следствието за убийството на Хауард Елайъс открихме информация, която според нас оневинява Майкъл Харис. Ние…

— Невъзможно! — възкликна Сам Кинкейд. — Харис е убиецът. Неговите отпечатъци бяха открити в къщата ни, в старата ни къща. Да не искате да ми кажете, че според лосанджелеското полицейско управление собствените му хора са подхвърлили тези улики?

— Не, господине. Искам да ви кажа, че сега разполагаме с убедително обяснение за тези улики.

— Е, нямам търпение да го чуя.

Бош извади от джоба на сакото си два сгънати листа хартия и ги разтвори. Единият бе фотокопие на откритата от Пелфри квитанция, а другият на работният картон на Харис.

— Госпожо Кинкейд, вие шофирате бяло волво с регистрационен номер едно-Б-Х-шест-шест-осем, нали така?

— Не, няма такова нещо — отвърна вместо нея Рихтер. Бош го погледна за миг, после отново се върна към жената.

— Вие ли шофирахте този автомобил миналото лято?

— Беше бяло волво, да — потвърди тя, — но не си спомням номера му.

— Семейството ми притежава единадесет магазина за автомобили и части от още шест в окръга — каза съпругът й. — За шевролети, кадилаци, мазди — каквото поискате. Даже за поршета. Но не и за волво. И какво мислите? Тя си избра точно такава кола. Каза, че била по-безопасна за Стейси и после… Е, няма значение.

Сам Кинкейд вдигна ръка към устата си и замълча. Бош тактично изчака.

— Можете да ми се доверите за регистрационния номер. Автомобилът е бил регистриран на ваше име, госпожо Кинкейд. На дванадесети юни миналата година това волво е било измито в „Холивуд Уакс & Шайн“ на Сънсет Булевард. Човекът, който я е закарал, поискал пълно почистване, което включва обиране с прахосмукачка. Ето квитанцията.

Той се наведе напред и я остави на масата. Семейство Кинкейд я погледнаха. Рихтер надникна над раменете им.

— Някой от вас спомня ли си за случая?

— Ние не ходим сами да си мием колите — отвърна Сам Кинкейд. — И не използваме чужди автомивки. Ако искам да ми измият колата, отивам в някой от моите магазини. Не се налага да плащам за…

— Аз си спомням — прекъсна го съпругата му. — Тогава водих Стейси на кино в „Ел Капитан“. До мястото, където паркирахме, имаше строеж — сменяха покрива на сградата до гаража. Когато излязохме навън, по автомобила имаше нещо, което приличаше на малки петънца смола. Колата беше бяла и се забелязваха. Когато плащах за паркинга, попитах къде има автомивка.

Кинкейд гледаше към жена си така, сякаш току-що се е оригнала на благотворителен бал.

— Значи вие сте закарали волвото да го измият, така ли? — погледна я Бош.

— Да. Сега си спомням.

Тя погледна към съпруга си и после отново към Хари.

— В квитанцията пише, че е било дванадесети юни-продължи той. — Колко време преди това дъщеря ви беше свършила училище?

— Предишния ден. Това беше нашият ритуал за посрещане на лятото. Обяд и кино. Гледахме филма за онези двамата, които не можеха да открият мишката в дома си. Беше смешен… Мишката беше по-умна от тях.

Очите й блуждаеха — бе потънала в спомени за дъщеря си.

— След като вече не е била на училище — каза Бош, — възможно ли е да е оставила учебниците от последния ден във волвото? Може би някъде отзад?

Кейт Кинкейд бавно кимна.

— Да. Спомням си, че по някое време през лятото се наложи да й кажа да си прибере учебниците от колата. Постоянно се плъзгаха по седалката, докато шофирах. Тя не го направи. Накрая аз ги събрах и ги отнесох в стаята й.

Бош отново се наведе напред и остави на масата другото фотокопие.

— Миналото лято Майкъл Харис е работил в „Холивуд Уакс & Шайн“. Това е работният му картон за седмицата, когато се е падало дванадесети юни. Бил е на работа цял ден, когато сте откарали волвото в автомивката.

Сам Кинкейд разгледа документа.

— Искате да кажете, че през цялото време сме… — започна той и замълча. — Твърдите, че той… че Харис… е почистил волвото с прахосмукачка и тогава е пипнал учебника на дъщеря ми? Че го е вдигал или нещо подобно и после учебникът се е озовал в спалнята й. И след като я отвлякоха…

— Полицията е открила отпечатъците — завърши Бош. — Да, така смятаме.

— Защо не се сетиха за това на процеса? Защо…

— Защото е имало други улики, свързващи Харис с убийството — отвърна Едгар. — Момичето… хм, Стейси е била открита на по-малко от две преки от апартамента му. Това е била сериозна улика. Неговият адвокат решил, че трябва да обвини ченгетата. Да омаловажи доказателствената стойност на отпечатъците, като заяви, че са подхвърлени от полицията. Изобщо не е търсил истината.