Майкъл Конъли - Хари

— Нито пък ченгетата — прибави Бош. — Открили отпечатъците и когато трупът бил намерен в квартала на Харис, приключили със следствието. Спомнете си, че още от самото начало всичко е било на емоционална основа. Нещата се променили в момента, в който открили трупа и уликите ги насочили към Харис. Вече не търсели момиченцето, а конкретен заподозрян. А междувременно изобщо не търсили истината.

Сам Кинкейд изглеждаше шокиран.

— През цялото време — каза той. — Можете ли да си представите омразата ми към онзи човек? Тази омраза беше единственото истинско чувство, което съм изпитвал през последните девет месеца…

— Разбирам, господине — отвърна Бош, — но сега трябва да започнем наново. Да разследваме случая отначало. Точно с това се е занимавал Хауард Елайъс. Имаме основания да смятаме, че е знаел онова, което току-що ви съобщих. Само че също е знаел или е имал представа кой е истинският убиец. Според нас, това е довело и до убийството му.

Сам Кинкейд изглеждаше изненадан.

— Но преди малко по телевизията казаха, че…

— Телевизията греши, господин Кинкейд.

Милионерът кимна. Очите му се отклониха към гледката през прозореца и смога.

— Какво искате от нас? — попита Кейт Кинкейд.

— Да ни помогнете. Зная, че това ви се стоварва неочаквано. Но щом сте гледали телевизия, разбирате, че не разполагаме с никакво време.

— Ще ви окажем пълно съдействие — отвърна Сам Кинкейд. — Господин Рихтер също ще направи каквото трябва.

— Мисля, че няма да се наложи. Засега имаме само още няколко въпроса, а утре ще се върнем и ще започнем следствието отначало.

— Разбира се. Моля, задайте въпросите си.

— Хауард Елайъс е разбрал онова, което току-що ви разказах, от анонимно писмо, получено по пощата. Някой от вас има ли представа кой може да го е пратил? Кой би могъл да знае, че волвото е било в онази автрмивка?

Дълго време никой не отговори.

— Само аз — отвърна Кейт Кинкейд. — Не зная кой друг. Не си спомням да съм казвала на никого, че съм ходила там. Защо да го правя?

— Вие ли пратихте писмото на Хауард Елайъс?

— Не! Разбира се, че не. Защо да помагам на Майкъл Харис? Мислех си, че той е… че той е отвлякъл дъщеря ми. Сега вие ми съобщавате, че е невинен и ми се струва, че ви вярвам. Но преди, не, не бих направила каквото и да е, за да му помогна.

Докато жената говореше, Бош я наблюдаваше. Очите й се местеха от масата към прозореца и после към сключените пред нея ръце. Не гледаше към него. Хари беше анализирал реакциите на хора по време на разговори и разпити през по-голямата част от съзнателния си живот и в този момент разбираше, че тя е изпратила на Елайъс анонимното писмо. Просто не можеше да проумее защо. Отново вдигна поглед към Рихтер и видя, че той също внимателно я наблюдава. Бош се зачуди дали е разбрал. Реши да продължи.

— Престъплението е било извършено в онази къща. В Брентуд. Кой е собственикът й сега?

— Все още е наша — отвърна Сам Кинкейд. — Не бяхме сигурни какво да правим с нея. Искахме да се избавим и никога повече да не си спомняме за нея, но в същото време… Там бяхме живели със Стейси…

— Разбирам. Бих искал…

Пейджърът на Бош сигнализира. Той го изключи и продължи:

— Бих искал да хвърля един поглед на нейната стая. Утре, ако е възможно. Дотогава ще имаме заповед за обиск. Зная, че сте зает човек, господин Кинкейд. Може би вие, госпожо Кинкейд, бихте могли да ми я покажете. Ако това не ви затруднява, разбира се.

Кейт Кинкейд изглеждаше така, сякаш се ужасяваше от мисълта да се върне в къщата в Брентуд. Но въпреки това, охотно кимна с глава.

— Господин Рихтер ще я закара — каза Сам Кинкейд. — Можете да разгледате къщата. Няма нужда от заповед за обиск. Разрешаваме ви. Няма какво да крием.

— Не намеквам за такова нещо, господине. Заповедта за обиск е необходима, за да не се появят по-късно каквито и да е съмнения. Това е по-скоро предпазна мярка за самите нас. Ако в къщата се открие нещо ново и ни отведе при истинския убиец, не трябва да му даваме възможност да оспори доказателствата на каквото и да е юридическо основание.

— Разбирам.

— Благодарни сме ви, че ни предлагате помощта на господин Рихтер, но няма да имаме нужда от нея. — Бош погледна към Кейт Кинкейд. — Предпочитам да дойдете сама, госпожо Кинкейд. По кое време ще ви е удобно?

Докато тя мислеше, Хари погледна надолу към пейджъра си. Търсеха го по една от линиите в отдел „Убийства“. Но към номера бяха прибавени цифрите 911. Можеше да е само Киз Райдър и кодът означаваше „Позвъни незабавно“.