Майкъл Конъли - Хари

— Добре — каза Райдър. — Те са ми приятелки от времето, когато работех в компютърния отдел. Позвъних им и те с удоволствие се заеха със случая, защото иначе щеше да им се наложи да облекат униформи и да работят дванадесет часа нонстоп.

— Тук ли дойдоха? — попита Бош.

— Не, офисът им е в „Паркър“. Където са истинските компютри. Както и да е, когато отидоха там, се свързахме по телефона. Казах им с какво разполагаме — този уеб-адрес, за който знаехме, че е важен, но нямахме представа защо. Информирах ги за посещението ни при Мадам Реджайна и мисля, че това ги отврати. Във всеки случай, ми казаха, че има голяма вероятност онова, което търсим, да няма нищо общо със самата Реджайна, а просто с нейната уеб-страница. Някой можел да я използва и трябвало да търсим някъде в образа скрита хипертекстова връзка.

Бош вдигна ръце в знак, че се предава, но преди да успее да каже нещо, Райдър продължи:

— Зная, зная, не говориш на този език. Ясно. Просто исках да ви покажа нещата стъпка по стъпка. Някой от вас има ли някаква представа от уеб-страници?

— Не — отвърна Бош.

— Не — присъедини се към него и Едгар.

— Добре, тогава ще се помъча да ви го обясня възможно най-просто. Започваме с Интернет. Интернет е така наречената „информационна свръхмагистрала“, нали така? Безброй свързани помежду си компютърни системи. В целия свят. По тази магистрала има милиони отклонения, места, където можете да ходите. Има цели компютърни мрежи, уеб-сайтове и така нататък, и така нататък.

Тя посочи към Мадам Реджайна на екрана.

— Това е индивидуална уеб-страница, включена в уеб-сайт, в който има много други страници. Виждате образа на компютъра ми, но той се намира в по-големия уеб-сайт. А този уеб-сайт се намира в действителна, материална машина — компютър, който наричаме „уеб-сървър“. Дотук ясно ли е?

Бош и Едгар кимнаха.

— Поне така ми се струва — каза Хари.

— Добре. Уеб-сървърът има ужасно много уеб-сайтове, които контролира и поддържа. Разбирате ли, ако ти, Хари, искаш да си отвориш собствена уеб-страница, отиваш при уеб-сървъра и казваш: „Включете страницата ми в някой от вашите уеб-сайтове. Имате ли уеб-сайт за мрачни детективи, които никога не говорят много с когото и да е?“

Думите й накараха Бош да се усмихне.

— Ето как става. Често в един сайт са събрани страници за сроден бизнес и интереси. Ето защо, когато го погледнеш, ти прилича на Содом и Гомор. Защото сродните реклами са струпани в едни и същи сайтове.

— Ясно — каза Бош.

— Уеб-сървърът би трябвало да ти гарантира сигурност. Искам да кажа, че никой не трябва е в състояние да проникне в твоята страница и да те компрометира-да я променя или унищожава. Проблемът е, че тези уеб-сървъри не ти дават реално голяма сигурност. И ако някой успее да проникне в сървъра, той може да прави каквото си иска със страниците.

— Какво точно имаш предвид? — попита Едгар.

— Че хакерите могат да използват страниците в даден сайт за собствените си цели. Да вземем например страницата на екрана на моя компютър. Хакерът може да се крие зад образа, който виждате, и да прибавя всевъзможни скрити вратички и команди.

— Това ли са направили с нейната страница? — попита Бош.

— Точно това. Помолих Лайза и Стейси О’Конър да направят проверка и те проследиха тази страница до уеб-сървъра. Наистина са взети някои предохранителни мерки, но паролите за подсещане са си валидни и позволяват да се проникне вътре.

— Тук вече се обърках — призна Бош.

— Когато се създава уеб-сървърът, за да влезеш вътре ти трябва парола за подсещане. Съвсем стандартна, например „Гост/гост“ или „администратор/администратор“. Когато сървърът е готов и вече функционира, те трябва Да се изтрият, за да се предотврати незаконно проникване, но за това често се забравя и тези пароли се превръщат в задни вратички, през които можеш да се промъкнеш. Тук е станало точно така. Лайза го направи. А щом тя успя, значи би могъл и всеки хакер, който после е можел да проникне в страницата на Мадам Реджайна. И някой го е сторил.

— Какво е направил? — попита Бош.

— Вкарал е скрита хипертекстова връзка. Бутон за подсещане. Когато го откриеш и натиснеш, той те отвежда в съвсем друг уеб-сайт.

— Преведи — каза Едгар.

Райдър се замисли за миг.

— Представете си го като висока сграда — например Емпайър Стейт Билдинг. Вие сте на някой етаж. Етажът на Мадам Реджайна. И намирате на стената скрит бутон. Натискате го, пред вас се отваря врата на асансьор, която изобщо не сте забелязали, и влизате вътре. Асансьорът ви отвежда на друг етаж. Но не бихте могли да стигнете там, ако не сте били на етажа на Мадам Реджайна и не сте натиснали скрития бутон.