Майкъл Конъли - Хари

— Категорично. Знаем, че е така. Заради четвъртото писмо. „Той знае, че знаеш.“ Елайъс е влязъл в тайния уеб-сайт и е бил разкрит.

— Как са разбрали, след като е имал паролите от третото писмо? — попита Едгар.

— Основателен въпрос — кимна Райдър. — И аз попитах същото Лайза и Стейси О’Конър. Когато влязоха в сървъра, те провериха и откриха в онзи уеб-сайт програма, регистрираща всеки потребител, който влиза в сайта. После анализира данните и определя дали е имал право на достъп. Въпреки че имаш паролите, влизането ти в сайта се отбелязва и остава така нареченият интернетски протоколен адрес. Като отпечатъци. Програмата го анализира и го издирва в списък от известни потребители. Ако го няма в списъка, тя съобщава на администратора на сайта, който може да открие нарушителя. Или пък да инсталира самоактивираща се програма, която да го чака да се завърне. Когато потребителят без право на достъп отново проникне в сайта, програмата се закача за него и дава възможност на администратора да научи и-мейл адреса му. И да разбере кой е. Ако му прилича на ченге, той ще затвори асансьора — страницата, в която незаконно е проникнал и е използвал като таен вход — и ще си потърси друга страница. Но в този случай не е било ченге. А адвокат.

— И не са затворили сайта — прибави Бош. — Пратили са някого да го убие.

— Точно така.

— Значи, според теб, Елайъс е направил така — каза Хари. — Получил е писмата по пощата и е проверил информацията. Попаднал е на този уеб-сайт и е задействал алармената инсталация. И в резултат са го убили.

— Да, точно така бих обяснила това, което ни е известно в момента, особено в светлината на четвъртото писмо. „Той знае, че знаеш.“

Бош поклати глава, объркан от собствените си заключения.

— Все още не разбирам. За кого говорим? Кого току-що обвиних в убийство?

— Групата. Потребителите на сайта. Администраторът му — който може и да е Кинкейд — е открил нарушителя, разбрал е, че е Елайъс и е пратил някого да премахне проблема. Няма значение дали е искал съгласието на всички членове на групата. Те са виновни, защото самият уеб-сайт е незаконен.

Бош вдигна ръка.

— Задръж топката. Можем да оставим групата на окръжната прокуратура. Съсредоточи се върху убиеца и Кинкейд. Да приемем, че той е замесен във всичко това. Някой някак е научил и е решил да съобщи на Елайъс вместо на ченгетата. Логично ли е?

— Естествено. Просто още не знаем всички подробности. Но писмата ясно показват, че някой е изпратил Елайъс до сайта и после го е предупредил, че са го разкрили.

Бош кимна и се замисли за миг.

— Почакай малко. Щом Елайъс е вдигнал тревога, ти току-що си направила същото, нали?

— Не. Благодарение на Лайза и Стейси О’Конър. Когато влязоха в сървъра, те прибавиха към списъка на администратора на сайта моя интернетски протокол, както и собствения си. Няма да има тревога. Операторите и потребителите няма да научат, че сме влизали, освен ако не проверят списъка и не забележат, че е променен. Мисля, че имаме достатъчно време, за да направим каквото трябва.

Бош кимна. Искаше да попита дали двете компютърни специалистки са действали законно, но реши, че е по-добре да не знае.

— А кой е изпратил на Елайъс писмата? — вместо това попита той.

— Жената на Кинкейд — отвърна Едгар. — Мисля, че са започнали да я измъчват угризения и е решила да помогне на Елайъс да пръсне задника на Сам — царя на колите. Затова е изпратила писмата.

— Изглежда логично — съгласи се Райдър. — Онзи, който ги е пратил, е знаел две неща: за уеб-сайта на Шарлот и за квитанциите от автомивката. Всъщност, и за още нещо — че Елайъс е задействал алармата. Затова аз също гласувам за жената. Как мина разговора ви с нея?

През следващите десет минути Бош й разказа какво са правили през деня.

— И това е само конкретната ни работа по случая — прибави Едгар. — Хари изобщо не спомена, че стреляха по задния ни прозорец.

— Какво?

Джери й разказа и Райдър се втрещи.

— Заловиха ли онзи, който е стрелял?

— Нямам представа. Не изчакахме да разберем.

— Знаете ли, по мен никога не са стреляли — каза тя. — Трябва да е вълнуващо.

— Няма да ти хареса — отвърна Бош. — Както и да е, имам още въпроси за цялата тази интернетска история.

— Питай — каза Райдър. — Ако аз не успея да ти отговоря, ще го направят Лайза или Стейси О’Конър.

— Не, въпросите ми не са технически, а логични. Продължавам да не разбирам как и защо сме в състояние да видим тези неща. Ти казваш, че всички потребители били педофили и се чувствали в безопасност, но сега Елайъс е мъртъв. Ако са го убили, защо поне не са преместили тайната си вратичка?