— Имаш прекалено доверие в човешката природа — отвърна Райдър.
— За какво говориш?
— Най-добрият начин да успокоиш този град е да арестуваш ченге. Ървинг вече има Шиън. Няма да иска и да чуе за това, Хари.
— Мислиш ли, че ако арестуваш царя на колите и кажеш, че той е очистил Елайъс, всички ще ти повярват и ще мирясат? — прибави Едгар. — Нищо не разбираш. Има хора, които просто искат да чуят, че убиецът е ченге и няма да признаят нищо друго. Ървинг е достатъчно умен, за да осъзнава и това.
Бош си представи Шиън, затворен в стаята за разпити в центъра „Паркър“. Готвеха се да го превърнат в жертвен агнец на управлението.
— Просто подгответе заповедите — каза той. — С останалото ще се заема аз.
Бош погледна през прозореца към демонстрантите, изпълнили тротоарите пред Центъра „Паркър“ и Лос Анджелес Стрийт. Движеха се в стройни редици и носеха лозунги, на едната страна на които пишеше „ВЪЗМЕЗДИЕ ВЕДНАГА“ и „ВЪЗМЕЗДИЕ ЗА ХАУАРД ЕЛАЙЪС“ от другата. Еднаквите лозунги свидетелстваха за грижливата организация на акцията. Сред редиците Хари видя преподобния Престън Тъгинс. Бяха го наобиколили репортери, насочили към него микрофони и камери. Не се забелязваха плакати, на които да пише нещо за Каталина Перес.
— Детектив Бош — каза зад гърба му заместник-началник Ървинг, — съобщихте ни каква информация сте събрали. Сега я погледнете в перспектива. Обяснете ни какво, според вас, означава.
Бош се-завъртя. Погледна към Ървинг, после към Линдел. Намираха се в кабинета на заместник-началника. Ървинг седеше сковано зад бюрото си в пълна униформа — знак, че по-късно ще дава пресконференция, Агентът от ФБР седеше на един от столовете срещу бюрото. Хари току-що им беше съобщил какво е открила Райдър и какви стъпки е предприел екипът му до този момент. Сега Ървинг искаше неговата интерпретация.
Докато се връщаше при бюрото и сядаше до Линдел, Бош събра мислите си.
— Смятам, че Сам Кинкейд е убил доведената си дъщеря или е свързан по някакъв начин с убийството й. Изобщо не е имало отвличане. Той е съчинил тази история. После имал късмет, когато онези отпечатъци случайно насочили следствието към Харис. След това „разкритие“ е можел да се чувства спокоен.
— Започнете от самото начало.
— Добре. Започвам с това, че Кинкейд е педофил. Преди шест години се оженил за Кейт, навярно за прикритие. И за да се добере до дъщеря й. Трупът на момиченцето е бил прекалено разложен, за да се определи дали има признаци за системно сексуално насилие. Но според мен, е така. И…
— Майката знаела ли е?
— Нямам представа. По някое време е разбрала, но въпросът е кога.
— Продължавайте. Извинете, че ви прекъснах.
— Миналото лято се е случило нещо. Може момичето да е заплашило да каже на някого — на майка си, ако все още не е знаела, или на полицията. Възможно е също на Кинкейд просто да му е омръзнало. Педофилите се насочват към определена възрастова група и не се интересуват от по-големи деца. Стейси Кинкейд е щяла да навърши дванадесет. Може да е била прекалено голяма за… вкусовете на втория си баща. Ако в това отношение вече не е имал нужда от нея, тя само е представлявала заплаха за него.
— От този разговор ми се гади, детектив. Става дума за единадесетгодишно дете.
— Какво мога да направя, господин заместник-началник? И на мен ми се гади. Трябваше да видите онези снимки.
— Тогава, моля ви, продължете.
— Така че нещо се е случило и той я убил. Скрил трупа и разбил ключалката на прозореца й. После оставил нещата да се развият от само себе си. На сутринта майка й открила изчезването й и повикала ченгетата. И оттук тръгнала версията за отвличането.
— После извадил късмет — прибави Линдел.
— Точно така. Страхотен късмет. От всички отпечатъци, снети от стаята на момичето и останалата част на къщата, компютърът посочил тези на Майкъл Харис, бивш затворник и общ работник. И хората от „Грабежи и убийства“ се втурнали към него. Като коне с капаци. Изоставили всичко друго и се съсредоточили единствено върху Харис. Прибрали го и направили каквото направили с него. Само че се случило нещо странно. Той не си признал и не открили други улики. Междувременно някой подшушнал на медиите името на Харис. Станало известно, че ченгетата имат заподозрян. Кинкейд разбрал къде живее той — може да го е научил от свой приятел в полицията, който просто информирал родителите на жертвата. Както и да се е случило, той научил къде живее Харис. Отишъл на мястото, където бил скрил трупа, и го преместил. Предполагам, че през цялото време е бил в някой багажник. Може би на един от неговите паркинги. Както и да е, откарал трупа в квартала на Харис и го изхвърлил на запустял паркинг, близо до апартамента на заподозрения. Когато на следващата сутрин бил открит, ченгетата най-после получили още едно доказателство — макар и косвено. Но Харис бил невинен.
Читать дальше