Майкъл Конъли - Хари

— Зная. Беше егоистично от моя страна. Франки Шиън ми е приятел. Всичко онова, което направиха с него, като съобщиха името му на пресата, беше гадно. Надявах се, че присъствието ви тук може да придаде някаква правдоподобност на съобщението, че е освободен.

— Значи си ни използвал по същия начин, по който вчера искаше да ни използва Ървинг — каза тя. — Не му позволи да го направи, но за самия теб няма проблем, така ли?

Бош я погледна. Виждаше, че е искрено разгневена и съзнаваше, че ги е предал. Колкото и маловажно да бе, все пак си беше предателство.

— Виж, Киз, можем по-късно да поговорим за това. Но вече ти казах, Франки ми е приятел. Сега вече е и твой приятел. И някой ден това ще ти е от полза.

Той зачака, вперил очи в нея. Накрая, тя едва забележимо кимна. Засега проблемът беше решен.

— Още колко време ви трябва? — попита Бош.

— Може би час — отвърна Едгар. — После трябва да намерим съдия.

— Защо? — попита Райдър. — Какво каза Ървинг?

— Ървинг седи на два стола. Затова искам всичко да е изпипано. За утре сутрин.

— Ще успеем — кимна Едгар.

— Добре. Тогава се върнете и си свършете работата. Довечера намерете съдия. Утре ще…

— Детектив Бош?

Той се извърна. Пред него стояха Харви Бътън и продуцентът му Том Чейни.

— Не мога да разговарям с вас — отсече Бош.

— Разбрахме, че отново разследвате убийството на Стейси Кинкейд — каза Чейни. — Бихме искали да поговорим за…

— Кой ви каза? — изръмжа Хари.

На лицето му светкавично се изписа гняв.

— Имаме източник, който…

— Кажете на източника си, че е гадняр. Без коментар.

Приближи се оператор и насочи обектива над рамото на Бътън. Репортерът вдигна микрофона си.

— Оправдахте ли Майкъл Харис? — импулсивно попита той.

— Без коментар. Разкарайте се оттук.

Бош се пресегна към камерата и закри обектива с ръка. Операторът изкрещя:

— Не докосвайте камерата! Това е частна собственост.

— Лицето ми също. Махнете я от мен. Пресконференцията свърши.

Той постави ръка на рамото на Бътън и насила го избута от подиума. Операторът го последва. Чейни също, но бавно и спокойно, сякаш предизвикваше Бош. Очите им се срещнаха.

— Гледайте новините довечера, детектив — каза продуцентът. — Може да ви се сторят интересни.

— Съмнявам се — отвърна Хари.

Двадесет минути по-късно седеше върху празно бюро в началото на коридора, водещ към стаите за разпит на „Грабежи и убийства“ на третия етаж. Продължаваше да си мисли за репликите с Бътън и Чейни и се чудеше какво са научили. Чу, че една от вратите се отваря, и погледна нататък. Франки Шиън се приближаваше по коридора заедно с Линдел. Изглеждаше изтощен. Лицето му беше отпуснато, косата му бе разрешена, а дрехите — същите, които носеше предишната вечер в бара. Бяха в доста окаяно състояние. Бош се изхлузи от бюрото и се изправи, готов да отблъсне физическо нападение, ако се наложи. Но Шиън очевидно прочете мислите му и вдигна ръце с длани напред. После кисело се усмихна.

— Всичко е наред, Хари — с уморен, предрезгавял глас каза той. — Агент Линдел ми обясни. Поне отчасти. Не си бил ти… Бях самият аз. Знаеш ли, съвсем забравих, че съм заплашвал онзи скапаняк.

Бош кимна.

— Хайде, Франки — отвърна той. — Ще те закарам.

Без да се замисля, Бош го заведе при централните асансьори и се качиха, за да се спуснат във фоайето. Стояха един до друг и гледаха нагоре към светещите цифри на етажите.

— Извинявай, че се усъмних в теб, приятел — тихо каза Шиън.

— Не се тревожи за това. Сега сме квит.

— Така ли? Защо?

— Заради снощи, когато те питах за отпечатъците.

— Още ли се съмняваш в тях?

— Не! Абсолютно.

Когато стигнаха във фоайето, излязоха през странична врата на служебния паркинг. Бяха по средата на пътя към автомобила, когато Бош чу суматоха и се извъртя, за да види, че към тях тичаха неколцина репортери и оператор.

— Не казвай нищо! — припряно прошепна той. — Не им казвай нито дума.

Първата вълна репортери бързо ги настигна и ги заобиколи. Бош видя, че идват още.

— Без коментар — каза той. — Без коментар!

Но те не се интересуваха от него, а насочиха микрофоните и камерите си към лицето на Шиън. Толкова уморени преди, сега очите на приятеля му изглеждаха диви, дори уплашени. Бош си запробива път през тълпата към автомобила. Репортерите започнаха да крещят въпроси.

— Детектив Шиън, вие ли убихте Хауард Елайъс? — викаше някаква жена.

— Не — отвърна Шиън. — Не съм… Никого не съм убивал.