Майкъл Конъли - Хари

Потеглиха по Бевърли Глен нагоре към Мълхоланд и после завиха на изток към Удроу Уилсън. Обикновено Бош обичаше да пътува нощем по Мълхоланд. Виещият се път, появяващите се и изчезващи светлини на града. Но по пътя минаха покрай „Върха“. Хари погледна към портала и се замисли за семейство Кинкейд, които бяха някъде там и се наслаждаваха на панорамната си гледка.

— Искам да те питам нещо, Франки — каза той.

— Давай.

— Пак за случая Кинкейд. По време на следствието разговаря ли сериозно с Кинкейд? Със Сам Кинкейд, искам да кажа.

— Да, естествено. С такива хора трябва да пипаш с кадифени ръкавици. С него и със стареца. Трябва да внимаваш, иначе нещата могат да се обърнат срещу теб.

— Да. Значи редовно си ги информирал за хода на следствието?

— Да. Защо? Говориш като онези типове от ФБР, които ме разпитваха цял ден, Хари.

— Извинявай, просто питам. Той ли те търсеше или ти му телефонираше?

— И аз, и той. Освен това, началникът на охраната му поддържаше връзка с нас.

— Д. Ч. Рихтер ли?

— Да, той. Хари, ще ми кажеш ли най-после какво става?

— След малко. Първо ще те питам още нещо. Спомняш ли си до каква степен си информирал Кинкейд или Рихтер за Майкъл Харис?

— Какво искаш да кажеш?

— Виж, не твърдя, че си сбъркал някъде. Питам просто дали си им казал, че си арестувал Харис заради отпечатъците и че го разпитваш в управлението.

— Естествено. Това е стандартна оперативна процедура.

— Ясно. А каза ли му какъв е Харис?

— Да речем, че съм му казал.

Бош се замисли. Той зави по Удроу Уилсън и подкара по лъкатушния път към къщата си. Когато стигнаха, паркира под навеса.

— Хей, харесва ми! — възкликна Шиън.

Хари изключи двигателя, но явно не бързаше да слиза.

— Каза ли на някой от семейството или на Рихтер къде точно живее Харис? — попита той.

Франки го погледна.

— За какво намекваш?

— Питам те. Каза ли на някой от тях къде живее Харис?

— Може и да съм казал. Не си спомням.

Бош излезе и се насочи към кухненската врата. Шиън си взе багажа от задната седалка и го последва.

— Обясни ми, Йеронимус.

Хари отключи вратата.

— Мисля, че си допуснал грешка.

Той влезе вътре.

— Хайде, казвай.

Бош го отведе в спалнята за гости и Шиън хвърли торбата си на леглото. Когато излязоха обратно в коридора, Хари му показа банята и тръгна към дневната. Франки мълчеше и чакаше.

— Дръжката на сифона в тоалетната е счупена — без да поглежда към него, каза Бош. — Трябва да я натискаш през цялото време.

После вдигна очи към бившия си партньор.

— Стигнахме до обяснение за присъствието на отпечатъците на Харис. Той нито е отвлякъл, нито е убил Стейси Кинкейд. Всъщност, дори не смятаме, че е имало отвличане. Кинкейд е убил доведената си дъщеря. Изнасилвал я е нееднократно и я е убил, после е инсценирал отвличане. Извадил е късмет, когато отпечатъците по учебника са ви насочили към Харис. И той го е използвал. Смятаме, че той — или неговият човек, Рихтер — е изхвърлил трупа близо до апартамента на Харис, защото е знаел къде е. Затова помисли, Франсис. Трябва със сигурност да зная дали си казал на Кинкейд или началника на охраната му къде живее Харис.

Шиън изглеждаше зашеметен. Очите му блуждаеха по пода.

— Значи сме грешали за Харис…

— Били сте като коне с капаци, човече! Когато сте открили онези отпечатъци, пред очите ви е бил само Харис.

Без да вдига поглед от пода, Шиън бавно кимна.

— Всички допускаме грешки, Франки. Седни и помисли за онова, което те питам. Какво каза на Кинкейд и кога му го каза? Веднага се връщам.

Бош се върна в спалнята си и се огледа наоколо. Стаята изглеждаше същата. Той отвори вратата на гардеробната и натисна ключа. Дрехите на Елинор ги нямаше. Погледна надолу към пода. Обувките й също бяха изчезнали. На килима имаше тюлена мрежичка, завързана със синя панделка. Хари се наведе и я вдигна. Вътре имаше няколко зрънца ориз. Спомни си, че в ласвегаския параклис раздаваха на гостите такъв ориз, за да го хвърлят по щастливата двойка. Елинор бе запазила едно от тях за спомен. Бош се зачуди дали случайно го е изпуснала, или просто го е изхвърлила.

Той го прибра в джоба си и угаси осветлението.

Когато Бош влезе в детективското бюро, Едгар и Райдър бяха изнесли телевизора от кабинета на лейтенанта и гледаха новините. Двамата почти не погледнаха към него.

— Какво има? — попита той.

— Предполагам, че на хората не им харесва освобождаването на Шиън — отвърна Едгар.