Майкъл Конъли - Хари

— Нещо друго? — попита Бош.

— Погрижи ли се за Шиън? — попита Райдър.

Той отбеляза интонацията й.

— Да, погрижих се. И, хм, вижте, извинявайте за пресконференцията. Ървинг искаше да присъствате, но навярно можех да ви покрия. Не го направих. Зная, че не постъпих добре. Съжалявам.

— Добре, Хари — отвърна тя.

Едгар кимна.

— Нещо друго, преди да тръгнем?

Джери понечи да поклати глава, но си спомни нещо:

— А, да! Позвъниха от лабораторията по балистика. Сутринта са проверили пистолета на Майкъл Харис и изглежда е наред. Казаха, че сигурно не е почистван и не е стрелял от месеци, ако се съди по праха, който се е събрал в цевта.

— Ще продължат ли с проверката?

— Точно затова се обаждаха. Получили са спешно нареждане от Ървинг утре сутрин да се заемат с куршумите от аутопсията. Искаха да знаят дали да продължават с пистолета на Харис. Отговорих им положително.

— Добре. Нещо друго?

Едгар и Райдър поклатиха глава.

— Добре тогава — каза Бош. — Да вървим при съдия Бейкър и после приключваме за днес. Имам чувството, че утре ни очаква дълъг ден.

Валеше. Бош паркира под навеса и угаси двигателя. Нямаше търпение да изгълта една-две бири, за да убие кофеиновата изостреност на нервите си. Съдия Бейкър им беше поднесла кафе, докато преглеждаше заповедите. Бе ги прочела подробно и Бош изпи две пълни чаши. Накрая обаче тя подписа всички документи и се оказа, че Хари нямаше нужда от кофеин, за да се чувства ободрен. На следващата сутрин щяха да „излязат на лов“, както се беше изразила Киз Райдър — заключителната фаза на следствието, моментът, в който теориите и подозренията водеха до твърди доказателства и обвинения. Или се разпадаха на пух и прах.

Бош влезе през кухненската врата. Освен за бирата, вече си мислеше и за срещата с Кейт Кинкейд.

В кухнята светеше. Той остави куфарчето си на плота и отвори хладилника. Бира нямаше.

— По дяволите!

Знаеше, че вътре е имало поне пет бутилки. Хари се завъртя и видя петте капачки на плота.

— Хей, Франки! — извика той. — Не ми казвай, че си изпил всичко!

Отговор не последва. Бош мина през трапезарията и дневната. Стаите изглеждаха така, както ги беше оставил по-рано. Шиън го нямаше. Погледна през стъклените врати към задната веранда. Лампата навън не светеше. Не забеляза и следа от бившия си партньор. Хари тръгна по коридора и долепи ухо до затворената врата на стаята за гости. Не чу нищо. Погледна си часовника. Още нямаше единадесет.

— Франки? — прошепна Бош.

Никакъв отговор, само трополенето на дъжда по покрива. Той леко почука на вратата.

— Франки? — вече по-високо го повика Бош.

Отново нищо. Натисна бравата и бавно отвори вратата. Лампата в стаята не светеше, но светлината от коридора падаше върху леглото и Хари видя, че е празно. Найлоновата торба от вещите на Шиън се валяше по пода. Дрехите бяха нахвърляни на купчина върху леглото.

Любопитството му започваше да се превръща в страх. Бързо се върна в коридора и провери в собствената си спалня и баните. От Шиън нямаше и следа.

Бош остана за малко в дневната, зачуден какво може да е направил приятелят му. Той нямаше автомобил. Едва ли би се опитал да се върне пеш в града, пък и къде би могъл да иде? Хари вдигна телефонната слушалка и натисна бутона за повторно набиране, за да провери дали Франки случайно не е повикал такси. Стори му се, че цифрите са повече от седем, но пренабирането беше толкова бързо, че не можеше да е сигурен. След първото иззвъняване му отговори сънен женски глас.

— Да?

— Хм, с кого разговарям, моля?

— Кой е там?

— Извинете ме. Аз съм детектив Хари Бош от лосанджелеското полицейско управление. Опитвам се да проверя разговор, проведен от…

— Хари, тук е Марги Шиън.

— О, Марги…

Трябваше да се досети, че Франки й е телефонирал.

— Какво има, Хари?

— Нищо, Марги, нищо. Опитвам се да открия Франки и си помислих, че може да е повикал такси. Извинявай, че…

— Какво искаш да кажеш с това, че се опитваш да го откриеш?

Усещаше засилващата се загриженост в гласа й.

— Нищо сериозно, Марги. Тази нощ щеше да спи у нас и ми се наложи да изляза. Току-що се прибрах и него го няма. Просто се опитвам да разбера къде е отишъл. Разговаряли ли сте тази вечер?

— По-рано.

— Как ти се стори той, добре ли беше?

— Разказа ми какво са направили с него. Как се опитвали да го обвинят.

— Не, всичко това вече свърши. Точно затова се пренесе тук. Решихме да се скрие за няколко дни, докато бурята премине. Наистина съжалявам, че те събудих…