Майкъл Конъли - Хари

— По-рано заплашвали ли сте жертвата?

— Без коментар — каза Хари, преди бившият му партньор да успее да реагира. — Чухте ли? Без коментар. Оставете ни на ми…

— Защо ви разпитваха?

— Кажете ни защо ви разпитваха, детектив?

Почти бяха стигнали. Някои репортери изостанаха, осъзнали, че няма да получат нищо. Но повечето от камерите ги следваха. Винаги можеха да използват записите. Внезапно Шиън се откъсна от ръката на Хари и се завъртя към журналистите.

— Искате да знаете защо ме разпитваха ли? Разпитваха ме, защото управлението трябва да жертва някого. За да запази мира. Няма значение кого. Ето защо ме разпитваха. Аз отговарям на…

Бош го хвана и го задърпа от микрофоните.

— Хайде, Франки, остави ги!

Като минаха между два паркирани автомобила, те успяха да се откъснат от репортерите и операторите. Хари бързо издърпа Шиън към обозначената си кола и отвори вратата. Когато преследвачите им се запромъкваха в колона по един след тях, Франки вече беше вътре. Бош заобиколи и седна зад волана.

Пътуваха в мълчание, докато излязоха на магистрала 101. Бош хвърли поглед към приятеля си. Очите му блуждаеха напред по пътя.

— Не трябваше да казваш това, Франки. Само раздухваш огъня.

— Не ми пука за нищо. Вече не.

Отново настана мълчание. Минаваха през Холивуд и нямаше много движение. Бош видя, че някъде на югозапад се издига дим. Помисли си дали да не включи радиото, но реши, че не иска да знае какво означава димът.

— Позволиха ли ти да телефонираш на Маргарет? — след малко попита той.

— Не. Не ми позволиха да направя нищо друго, освен да си призная. Адски се радвам, че се появи и ме измъкна, Хари. Изобщо не ми обясниха какво си им казал, но определено ми спаси задника.

Бош знаеше за какво го пита Шиън, но не бе готов да му отговори.

— Медиите сигурно са обкръжили къщата ти — вместо това рече той. — Маргарет сигурно се е уплашила.

— Трябва да ти кажа нещо, Хари. Маргарет ме напусна преди осем месеца. Взе момичетата и се пренесе в Бейкърсфийлд. За да е близо до роднините си. У нас няма никой.

— Съжалявам, Франки.

— Трябваше да ти го кажа снощи, когато ме пита за тях.

Бош се замисли.

— Защо не си вземеш някои неща и не останеш у нас? Репортерите няма да те открият. Докато цялата тази история заглъхне…

— Не зная, Хари. Къщата ти е толкова малка, а след като прекарах цял ден затворен в онази стая, започвам да изпитвам клаустрофобия. Освен това, жена ти не ме познава, нали знаеш? Няма да й е приятно някакъв непознат да спи на дивана.

Бош погледна към Капитъл Рекърдс Билдинг, когато минаваха покрай сградата. Предполагаше се, че трябва да напомня купчина грамофонни плочи и игла. Но подобно на повечето неща в Холивуд, времето я бе изпреварило. Вече не произвеждаха плочи, а компактдискове. Понякога му се струваше, че целият Холивуд е като магазин за стоки втора употреба.

— Къщата ми беше разрушена по време на земетресението — отвърна той. — После я издигнах наново. Дори имам спалня за гости… И, Франки, моята жена също ме напусна.

Почувства се странно, когато го произнесе на глас. Сякаш по този начин потвърждаваше края на брака си.

— Уф, мамка му, Хари! Та вие се оженихте само преди година. Кога се случи?

Бош погледна към него, после отново се съсредоточи върху пътя.

— Наскоро.

Когато двадесет минути по-късно пристигнаха, пред дома на Шиън не ги посрещнаха репортери. Хари му каза, че ще го почака в колата и ще използва времето, докато приятелят му се приготви, за да разговаря по телефона. Когато остана сам, набра домашния си номер и провери дали са оставени съобщения, за да не се налага после да ги изслушва пред Франки. Но нямаше. Той остави телефона. Зачуди се дали поканата му към Шиън не е била подсъзнателно усилие да избегне пустотата на дома си. После реши, че не е така. Беше живял сам през по-голямата част от живота си. Знаеше, че истинският домашен уют е в самия него.

Отразена светлина привлече вниманието му. Той погледна в страничното огледало и видя фаровете на автомобил, паркиран до тротоара на една пряка по-нататък. Съмняваше се, че е репортер, защото щеше да спре направо в отбивката на Шиън, без да се опитва да се крие. Бош се замисли за онова, което искаше да попита стария си партньор.

Няколко минути по-късно Франки излезе от къщата с найлонова торба. Отвори задната врата, хвърли я на седалката, после влезе отпред. Усмихваше се.

— Марги е взела всички куфари — каза той. — Разбирам го едва сега.