Майкъл Конъли - Хари

— Може в момента да се опитват да го направят. От убийството на Елайъс още не са изтекли четиридесет и осем часа.

— Ами Кинкейд? Ние току-що му съобщихме, че отново започваме следствието. Независимо дали има опасност да бъде разкрит, нормално е да се е хвърлил към компютъра в мига, в който си тръгнахме, да се свърже с администратора на сайта или да се опита да унищожи самия сайт заедно със снимките.

— Пак повтарям, може в момента да се опитва. И даже да е така, вече е прекалено късно. Лайза и Стейси О’Конър копираха всичко. Дори да унищожат сайта, информацията е при нас. Ще сме в състояние да проследим всеки интернетски протоколен адрес и да стигнем до всеки един от тези хора — ако изобщо могат да се смятат за хора.

Страстта и гневът в гласа й отново накараха Бош да се зачуди дали онова, което е видяла в уеб-сайта, не е докоснало нещо лично, нещо дълбоко скрито в душата й.

— Е, какво ще правим сега? — попита той. — Заповед за арест ли ще искаме?

— Да — отвърна Райдър. — И ще арестуваме семейство Кинкейд. Не ми пука за голямото им имение на хълма. Вече знаем достатъчно, за да ги приберем за разпит във връзка със сексуалния тормоз на детето. Ще ги оставим в различни стаи и ще ги накараме да се поизпотят. Ще започнем с жената и няма начин да не получим признание. Ще я накараме да се откаже от правото си да не говори против съпруга си и тя ще издаде гадното копеле.

— Става дума за семейство с изключително здрави политически връзки.

— Не ми казвай, че се страхуваш от царя на колите. Бош я погледна, за да види дали се шегува.

— Страхувам се да не действаме прибързано и да провалим всичко. Не разполагаме с нищо, което пряко да свързва някой от тях със Стейси Кинкейд или Хауард Елайъс. Ако ги арестуваме и не успеем да пречупим жената, после ще гълтаме праха на царя на колите. Ето от какво се страхувам, разбираш ли?

Райдър кимна.

— Тя си умира да я пречупят — каза Едгар. — Защо иначе ще праща онези писма на Елайъс?

Бош опря лакти върху бюрото и прокара длани по лицето си. Трябваше да вземе решение.

— Ами уеб-сайта на Шарлот? — попита той, все още скрил очите си с ръце. — Какво ще правим с него?

— Ще го оставим на Инглърт и двете О’Конър — отвърна Райдър. — Те ще му се нахвърлят като невидели. Нали ти казах, ще успеят да открият всеки от потребителите в списъка. И ще ги приберат. Става дума за арестуване на ужасно много хора заради педофилия по Интернет. И това е само началото. Окръжната прокуратура може би ще реши да свърже всички с убийствата.

— Навярно са от цялата страна — каза Едгар. — Не само от Лос Анджелес.

— Може да са и от целия свят, но това няма значение. Нашите хора ще работят заедно с ФБР.

Известно време измина в мълчание и Бош най-после отпусна ръце на бюрото. Беше взел решение.

— Добре — каза той. — Вие двамата останете тук и подгответе заповедите за арест. Искам ги до довечера в случай, че решим да задвижим нещата. Трябват ни всички оръжия, компютърна апаратура — знаете какво да правите. Искам заповеди за обиск на старата къща, която все още е тяхна, а също и на новата, на всичките им автомобили и на офиса на Кинкейд. Освен това, Джери, виж какво можеш да откриеш за началника на охраната.

— За Д. Ч. Рихтер ли? Какво…

— Всъщност, включи в заповедта за обиск и неговия автомобил.

— По какво обвинение? — попита Райдър.

Бош се замисли за миг. Знаеше какво иска, но се нуждаеше от законни средства, за да го постигне.

— Просто напишете, че автомобилът на началника на охраната на Кинкейд може да е бил използван при извършването на престъпления, свързани със Стейси Кинкейд.

— Това не е достатъчно, Хари.

— Ще подадем заповедта заедно с другите — отвърна той. — Съдията може да не обърне внимание, щом прочете за какво се отнасят. Всъщност, проверете списъка на съдиите. Най-добре да занесем заповедите на жена.

Райдър се усмихна.

— Само колко сме лукави!

— А ти какво ще правиш, Хари? — попита Едгар.

— Отивам в управлението да разговарям с Ървинг и Линдел. Ще им съобщя какво сме открили и ще видя как искат да разиграем картите си.

Бош погледна към Райдър и видя, че на лицето й се бе изписало разочарование.

— Това не е в твоя стил, Хари — каза тя. — Знаеш, че ако отидеш при Ървинг, той ще ти предпочете процедурата. Няма да ни позволи да действаме, докато не заковем всяка подробност.

Бош кимна.

— При нормални обстоятелства можеше и да си права. Но обстоятелствата изобщо не са нормални. Той иска да предотврати пожара. Една от възможностите за това е да се съгласи с нас и да ни позволи да действаме бързо. Ървинг е достатъчно умен, за да го разбере.