Майкъл Конъли - Хари

— Искаш да кажеш, че тези снимки са стари — рече той. — Че е била подложена на сексуален тормоз, преди да я отвлекат.

— Искам да кажа, че навярно изобщо не става въпрос за отвличане. Стейси Кинкейд е била насилвана. Предполагам, че вторият й баща я е изнасилил и после я е убил. А това не би могло да се случи без знанието, ако не и с одобрението на майката.

Бош замълча. Райдър говореше толкова страстно и с такава болка, че той не можеше да не се зачуди дали не е преживяла нещо подобно.

— Вижте — рече Киз, очевидно усетила скептицизма на партньорите си, — имаше време, когато исках да се прехвърля в отдела за сексуални престъпления срещу деца. Беше, преди да постъпя в „Убийства“. В Пасифик имаше място в групата за застрашени деца и щяха да ме вземат, ако поисках. Първо ме пратиха за две седмици в Куонтико на тренировъчната програма, която бюрото организира веднъж годишно за сексуални престъпления срещу деца. Успях да издържа осем дни. Тогава осъзнах, че няма да мога да се справя. Върнах се и постъпих тук.

Тя замълча, но нито Бош, нито Едгар казаха нещо.

— Но преди да си тръгна — продължи Райдър, — научих достатъчно, за да разбера, че сексуалното насилие над деца най-често е в самото семейство, от страна на роднини или близки приятели. Чернокожите чудовища, които проникват през прозорците и отвличат хлапета, са съвсем малко.

— Това все пак не е доказателство в конкретния случай, Киз — внимателно отвърна Бош. — Може да е едно от изключенията. През прозореца не е влязъл Харис, а онзи тип.

Той посочи към компютъра, въпреки че снимките на безликия мъж и Стейси отдавна ги нямаше.

— Никой не е влизал през прозореца! — настоя Райдър.

Тя взе една от папките на бюрото и я отвори. Вътре имаше копие от протокола за аутопсията на Стейси Кинкейд. Киз го прелисти и стигна до снимките. Извади онази, която искаше да им покаже, и я подаде на Бош. Докато той я гледаше, Райдър продължи да преглежда протокола.

На снимката се виждаше трупът на Стейси Кинкейд в положението и на мястото, където го бяха открили. Ръцете на момиченцето бяха широко разперени. Шиън беше прав. Тялото вече се разлагаше и лицето беше изпито, но в позата имаше нещо ангелско.

— Вижте лявото коляно — каза Райдър.

Бош се подчини. Видя кръгло тъмно петно, което приличаше на засъхнала кръв.

— Струпей?

— Точно така. В протокола пише, че раната е получена пет-шест дни преди смъртта. Случило се е, преди да бъде отвлечена. Значи е имала тази рана през цялото време, докато се предполага, че е била при похитителя си. На снимките от онзи уеб-сайт няма струпей. Ако искате, мога пак да ви ги покажа.

— Вярвам ти — отвърна Бош.

— Да — прибави Едгар. — И аз.

— Значи снимките по Интернет са направени много преди предполагаемото отвличане и преди убийството.

Бош кимна, после поклати глава.

— Какво има? — попита Райдър.

— Просто… не зная. Преди двадесет и четири часа разследвахме убийството на Елайъс и си мислехме, че може би търсим ченге. След всичко това обаче…

— Това променя нещата — съгласи се Едгар.

— Почакай малко, ако на снимките с нея е бил Сам Кинкейд, защо все още са в онзи уеб-сайт, по дяволите? Струва ми се нелогично да рискува така.

— Помислих и за това — отвърна Райдър. — Има две възможни обяснения. Първо, че той няма редакционен достъп до сайта. С други думи, че не може да махне снимките, без да отиде при администратора на сайта, да предизвика подозрения и да се разкрие. Втората възможност е, че се е чувствал в безопасност. За убиец са посочили Харис и независимо дали е осъден, това слага край на въпроса.

— Все пак е рисковано да остави снимките там — възрази Едгар.

— Кой ще ги види? — попита Киз. — Кой ще го издаде?

Говореше прекалено разпалено. Тя го осъзна и продължи по-спокойно:

— Не разбирате ли? Хората с достъп до този сайт са педофили. Даже някой от тях да е познал Стейси, което не е вероятно, какво ще направи? Ще позвъни в полицията и ще каже: „Хм, да, харесва ми да чукам деца, но не мога да понасям, когато ги убиват. Бихте ли махнали тези снимки от нашия уеб-сайт?“ Как ли не! По дяволите, възможно е оставянето на снимките да е нещо като хвалба. Дори не знаем с какво си имаме работа. Може всички момиченца от сайта да са убити…

Гласът й ставаше все по-остър, докато се мъчеше да ги убеди.

— Добре, добре — прекъсна я Бош. — Логиката ти е стабилна, Киз. Хайде засега да продължим с нашия случай. Каква е теорията ти? Мислиш, че Елайъс е разкрил всичко и затова са го убили, така ли?