Майкъл Конъли - Хари

— Ами ако не са ни казали кой е? — прибави Бош.

— Уместен въпрос — кимна Райдър.

— Покажи ни — посочи компютъра той.

— Добре, спомнете си, че в първото писмо до Елайъс бяха адресът на уеб-страницата и снимката на Реджайна. Във второто писмо пишеше „окото хумбърт хумбърт“. Тайнственият подател просто е казвал на Елайъс какво да направи с уеб-страницата.

— Окото на Реджайна? — каза Едгар.

— Значи си кликнала с мишката върху окото, така ли? — попита Бош, като посочи към екрана.

— Точно така.

Тя се завъртя към лаптопа си, премести мишката и Бош видя, че стрелката посочва лявото око на Мадам Реджайна. Райдър кликна два пъти и екранът се изчисти.

— Добре, сега сме в асансьора.

След няколко секунди се появи синьо небе с облаци, върху които седяха ангелчета с криле и ореоли. После се появи поле за парола.

— Хумбърт хумбърт — каза Бош.

— Виждаш ли, Хари, тези неща са толкова ясни. Просто не се прави, че не разбираш.

Тя написа „хумбърт“ в полетата за потребителя и паролата и екранът отново се изчисти. Няколко мига по-късно се появи надпис:

„ДОБРЕ ДОШЛИ В УЕБ-САЙТА НА ШАРЛОТ“

Отдолу се оформи анимация. В дъното на страницата пропълзя паяк и започна да плете паяжина по екрана. В пролуките на мрежата запремигваха малки снимки на момиченца, сякаш хванати от паяка. Когато изображението беше завършено, паякът застана най-отгоре.

— Гадна работа — каза Едгар. — Имам лошо предчувствие.

— Това е педофилски сайт — отвърна Райдър и посочи с нокът под една от снимките. — А това е Стейси Кинкейд. Кликваш върху нея и получаваш големи снимки и видеозаписи. Наистина е ужасяващо. Може би е по-добре, че бедното ангелче е мъртво.

Райдър посочи с мишката снимката на русокосото момиче. Бе прекалено малка и Бош не можеше да познае Стейси Кинкейд. Искаше му се просто да приеме на доверие думата на партньорката си.

— Готови ли сте? — попита тя. — С този лаптоп не мога да ви пусна видеозаписи, но снимките ще ви дадат представа за нещата.

Райдър не ги изчака да отговорят, но те нямаха и намерение. Тя кликна два пъти с мишката и на екрана се появи нов образ. Снимка. Момиченце, застанало голо пред жив плет. Усмихваше се по измъчен, неестествен начин. Въпреки това на лицето му имаше замаяно изражение. Детето държеше ръце на хълбоците си. Сега вече Бош ясно виждаше, че това е Стейси Кинкейд. Опита се да си поеме дъх, но дробовете му не искаха да реагират. Той скръсти ръце на гърдите си. На екрана се заниза поредица от снимки, показващи момичето само и накрая с някакъв мъж. Виждаше се само голото му тяло, но не и лицето му. Няколко кадъра представяха детето и мъжа в различни сексуални пози. На последната снимка Стейси носеше бяла рокличка с малки семафорни флагчета. Тя махаше към камерата. Кой знае защо тази снимка изглеждаше най-ужасна, макар да бе най-невинната.

— Добре, дай напред или назад, изобщо разкарай това от екрана — каза Бош.

Райдър посочи с мишката към бутона в долната част На екрана и кликна отгоре му. Отново се появи паяжината. Бош избута стола си обратно на своето място и се стовари отгоре му. Внезапно го изпълни умора и чувство на потиснатост. Искаше му се да се прибере вкъщи, да заспи и да забрави всичко, което знае.

— Хората са най-жестоките зверове — въздъхна Райдър. — Причиняват си какво ли не. При това само, за да задоволят фантазиите си.

Бош се изправи и отиде при едно от другите бюра, принадлежащо на детектив от отдел „Грабежи“ на име Макграт. Той започна да отваря чекмеджетата и да рови в тях.

— Какво търсиш, Хари? — попита Киз.

— Цигари. Помислих си, че Пол може да има в бюрото си резервен пакет.

— Преди имаше. Аз му казах да си го прибере.

Все още с ръка в едно от чекмеджетата, Бош погледна към нея.

— Много ти благодаря, Кизмин. Ти ме спаси.

— Ще го преживееш, Хари.

Той я изгледа.

— Сигурно през целия си живот не си изпушила и една цигара, а ме караш да се откажа и ми казваш, че ще го преживея.

— Съжалявам. Просто се опитвам да ти помогна.

— Е, благодаря.

Бош кимна към компютъра й.

— Какво друго? Каква е връзката със Сам и Кейт Кинкейд, че ме пита дали сме им съобщили правата?

— Те трябва да знаят за това — отвърна Райдър, удивена, че още не се е досетил. — Мъжът на снимката трябва да е Кинкейд.

— Хей! — възкликна Едгар. — Откъде знаеш? Лицето му не се виждаше. Ние току-що разговаряхме с него и ни се стори, че двамата с жена му все още ужасно страдат.

И тогава Бош разбра. Когато видя снимките на екрана, си бе помислил, че са направени от похитителя на момичето.