Майкъл Конъли - Хари

— Изглежда с основание — отвърна Пелфри.

Когато Едгар помоли частния детектив да му покаже работния картон, Бош се отдръпна настрани и се помъчи да помисли за последната информация. Спомняше си какво му бе казал предишната вечер Шиън: че отпечатъците са били толкова ясни, защото човекът, който ги е оставил, навярно се е потил. Сега разбираше, че това не е било заради нервност от извършваното престъпление, а защото Харис беше работил в колата. Майкъл Харис… Оказваше се невинен. Наистина невинен. До този момент Бош не беше убеден. И това го хвърли в смут. Той не бе мечтател. Знаеше, че ченгетата допускат грешки и пращат невинни хора в затвора. Но тази грешка беше огромна. Полицаите бяха измъчвали невинен човек, опитвайки се да го накарат да признае нещо, което очевидно не е извършил. Доволни, че са открили своя човек, те бяха преустановили разследването и бяха позволили на истинския убиец да избяга. Докато не го беше открил един адвокат и в резултат бе намерил смъртта си. Верижната реакция продължаваше, за да тласне за пореден път града към ръба на самоунищожението.

— Тогава, господин Пелфри — каза Бош, — кой е убил Стейси Кинкейд?

— Казвайте ми Дженкс. Не зная. Зная само, че не е бил Майкъл Харис — в това няма каквото и да е съмнение. Но Илай не ми каза останалото — ако изобщо го е знаел, преди да го убият.

— Кой? — попита Бош.

— Нямам представа.

— Разкажете ни за Мадам Реджайна — рече Едгар.

— Какво има за разказване? Илай получи информация и ми я предаде. Проверих онази жена и не успях да открия каквато и да е връзка. Тя се оказа просто задънена улица. Щом сте били там, разбирате какво искам да кажа. Мисля, че след като му обясних положението, Илай се отказа да се занимава с нея.

Бош се замисли за миг и поклати глава.

— Съмнявам се. Тук има нещо.

— Е, даже и да е така, не ми е казвал нищо повече.

В автомобила Бош се свърза с Райдър. Тя каза, че е прегледала папките, без да открие нещо, изискващо незабавна проверка.

— Отиваме при семейство Кинкейд — съобщи й той.

— Защо толкова скоро?

— Оказа се, че те са алибито на Харис.

— Моля?

Бош й обясни за откритието, което бяха направили Пелфри и Елайъс.

— Едно от четири — каза тя.

— Тоест?

— Вече знаем какво означава едното от четирите загадъчни писма.

— Да, предполагам.

— Мислех си за първите две. Струва ми се, че са свързани и имам представа за „педанта“. Ще вляза в Интернет да проверя. Знаеш ли какво е „хипертекстова връзка“?

— Не говоря този език, Киз. Все още пиша на клавиатура само с два пръста.

— Известно ми е. Ще ти обясня, когато се върнете. Дотогава може и да открия нещо.

— Добре. Късмет.

Той понечи да затвори.

— А, Хари?

— Да?

— Търси те Карла Ентренкин. Каза, че трябва да говори с теб. Щях да й дам номера на пейджъра ти, но после си помислих, че може да не искаш. Ами ако започне да ти звъни всеки път, щом се уплаши от нещо?

— Правилно. Остави ли ти номер?

Тя му го продиктува и Бош затвори.

— У Кинкейд ли отиваме? — попита Едгар.

— Да, току-що го реших. Вземи радиостанцията и провери номера на онова бяло волво. Виж на чие име е регистрирано. Аз трябва да телефонирам.

Бош набра номера, оставен от Карла Ентренкин, и тя отговори на второто иззвъняване.

— Тук е Бош.

— Детектив…

— Търсили сте ме?

— Да, хм, просто исках да ви се извиня за снощи. Онова, което видях по телевизията, ме разстрои и… и мисля, че съм действала прибързано. Проверих и предполагам, че не съм била права.

— Така е.

— Извинете ме.

— Добре, госпожо главен инспектор, благодаря, че ми се обадихте. Сега трябва да…

— Как върви разследването?

— Върви. Разговаряли ли сте със заместник-началник Ървинг?

— Да. Каза ми, че разпитват детектив Шиън.

— Това да не ви прави впечатление.

— Естествено. По какво работите в момента? Казаха ми, че отново проверявате първоначалния случай. Убийството на Стейси Кинкейд.

— Е, вече можем да докажем, че Харис е невинен. Бяхте права за това. Елайъс е щял да го оневини в съда. Не е бил той. Сега остава само да докажем кой е убиецът. И се обзалагам, че е същият, който е убил и Елайъс. Вече трябва да вървя, госпожо главен инспектор.

— Ще ми позвъните ли, ако откриете нещо важно?

Бош се замисли. Кой знае защо чувстваше Карл а Ентренкин като враг.

— Да — обеща накрая той. — Ще ви позвъня.

— Благодаря ви, детектив.

— За нищо.

Лосанджелеският цар на колите и съпругата му живееха на Мълхолънд Драйв в квартал за милионери, наречен „Върхът“. Той се спускаше надолу от планината Санта Моника и продължаваше на север към долината Сан Фернандо. Семейство Кинкейд се бяха преместили от Брентуд сред тези добре охранявани хълмове след убийството на дъщеря им. За момиченцето обаче беше прекалено късно.