Майкъл Конъли - Хари

Бош излезе навън, последван от Едгар. Двамата небрежно пресякоха паркинга и се насочиха към старците. Когато приближиха, Хари видя спални чували и стар примус. До дънера на евкалипта бяха оставени две колички от супермаркет, пълни с дрехи, торби с алуминиеви консерви и всевъзможни боклуци.

— Вие ли сте Руфъс Гънди и Анди Мърсър?

— Зависи кой пита.

Бош им показа служебната си карта.

— Исках да ви задам няколко въпроса за трупа, който сте открили тук миналата година.

— Да, защо толкова се забавихте?

— Вие ли сте господин Гънди?

— Аз съм Мърсър.

Бош кимна.

— Защо толкова сме се забавили ли? Когато открихте трупа, не ви ли разпитаха детективи?

— Разпитаха ни, но не детективи. А някакво патрулно ченге с жълто около устата.

Бош кимна. Той посочи към спалните чували и примуса.

— Тук ли живеете, момчета?

— Нещо нямаме късмет. Тук сме само, докато отново си стъпим на краката.

В доклада не се споменаваше, че двамата свидетели живеят на паркинга. Пишеше, че когато са се натъкнали на трупа, просто са минавали оттук, за да търсят консервени кутии. Той се замисли за това и разбра какво се е случило.

— Тогава сте живеели тук, нали?

Никой от двамата не отговори.

— Не сте го казали на ченгетата, защото сте решили, че могат да ви изгонят.

Отново никакъв отговор.

— Затова сте скрили спалните чували и примуса и сте повикали полиция. Казали сте на онзи патрулен, че само сте минавали оттук.

— Щом си толкова умен, как така още не си станал шеф? — обади се Мърсър.

Бош се засмя.

— Защото са достатъчно умни да не ме направят шеф. Господин Мърсър, господин Гънди, сега ще ви попитам още нещо. Щом по онова време сте спели тук, сигурно щяхте да откриете трупа по-рано, ако си е стоял на паркинга, докато са търсили момиченцето, нали така?

— Най-вероятно — отвърна Гънди.

— Така че, навярно някой го е изхвърлил през нощта, преди да го намерите.

— Възможно е — каза Гънди.

— Да, сигурно — прибави Мърсър.

— Докато вие сте спели на петнадесетина метра оттам.

Този път те не изразиха гласно съгласие. Бош се приближи и приклекна, за да е на равнището на очите им.

— Кажете ми какво видяхте онази нощ.

— Нищо не сме видели — категорично отсече Гънди.

— Но чухме разни неща — каза Мърсър. — Чухме.

— Какви неща?

— Спря някаква кола — отвърна Мърсър. — Отвори се вратата, после багажникът. Чухме нещо тежко да пада на земята. После багажникът и вратата се затвориха и колата потегли.

— Изобщо ли не погледнахте? — бързо попита Едгар. Беше се приближил и стоеше приведен, опрял длани на коленете си. — На петнадесет метра от вас хвърлят труп, а вие дори не сте погледнали, така ли?

— Не, не погледнахме — отвърна Мърсър. — Хората почти всяка нощ си изхвърлят тук боклуците. Никога не обръщаме внимание. Лежим си кротко. Гледаме сутрин. От време на време намираме по нещо ценно. Винаги чакаме сутринта, за да проверим какво са изхвърлили.

Бош кимна. Надяваше се Едгар да ги остави на мира.

— И не сте разказали всичко това на ченгетата?

— Не — едновременно отговориха Мърсър и Гънди.

— Ами на някой друг? Някога разказвали ли сте това на някой, който може да го потвърди?

Двамата се замислиха. Мърсър поклати глава, докато Гънди кимна.

— Разказахме го само на човека на господин Елайъс.

Бош погледна към Едгар и после отново към Гънди.

— На кого?

— На неговия човек. Частният детектив. Разказахме му същото като на вас. Той каза, че някой ден господин Елайъс щял да ни използва в съда. Каза и че господин Елайъс щял да се погрижи за нас.

— Пелфри ли се казваше детективът? — попита Едгар.

— Възможно е — отвърна Гънди. — Не знам.

Мърсър мълчеше.

— Четохте ли вестника днес, момчета? — попита Бош. — Гледали ли сте телевизия?

— На какъв телевизор? — рече Мърсър.

Хари само кимна и се изправи. Дори не знаеха, че Елайъс е убит.

— Преди колко време разговаря с вас човекът на господин Елайъс?

— Може да е било преди месец — отвърна Мърсър. — Нещо такова.

Бош погледна към Едгар и му даде знак, че е свършил с въпросите. Джери му кимна в отговор.

— Благодаря за помощта — каза Хари. — Какво ще кажете да ви почерпя по нещо?

Той бръкна в джоба си и им даде по десетачка. Двамата любезно му благодариха и Бош се отдалечи.

Докато пътуваха на север по Уестърн към Уилшиър, Бош мислеше върху информацията, получена от двамата бездомници.

— Харис е чист! — възбудено каза той. — Ето как е разбрал Елайъс. Трупът е бил преместен. Изхвърлили са го тук три дни след смъртта на детето. А по това време Харис е бил арестуван. Най-доброто алиби на света. Елайъс е щял да доведе двамата старци в съда и да изобличи полицията в лъжа.