Майкъл Конъли - Хари

Той бе повишил глас. За щастие, го чуваше само барманът.

— Зная — отвърна Бош. — Съжалявам, човече. Не трябваше да те питам.

Шиън продължи, сякаш не го беше чул:

— Предполагам, че постоянно съм носил у себе си отпечатъци на някакъв скапаняк, когото съм искал да прецакам. И съм ги оставил върху онзи учебник — не ме питай как. И ето на, пипваме нашия човек. Само че защо ще го правя? Аз изобщо не го познавах, нито съм си имал вземане-даване с него. И на тази земя няма никой, който да е в състояние да докаже, че съм го направил, просто защото не е така.

— Прав си.

Шиън поклати глава и погледна надолу към бирата си.

— Престана да ми пука, когато съдебните заседатели го обявиха за невиновен. Когато обявиха за виновен мен… Когато повярваха на тази отрепка, вместо на нас.

Бош не отговори. Знаеше, че Шиън трябва да си изплаче болката.

— Ние загубихме битката, човече. Сега го разбирам. Всичко беше игра. Само какво могат да направят с теб шибаните адвокати. И с доказателствата. Отказвам се, Хари. Наистина се отказвам. Вече реших. Имам двадесет и пет години служба и ми стига. Още осем месеца и край. Ще се пенсионирам, ще се преместя на Блу Хевън и ще оставя тоя кенеф на скапаняците.

— Мисля, че това е добра идея, Франки — тихо отвърна Бош.

Не можеше да се сети какво друго да каже. Болеше го и бе смаян от омразата и цинизма на приятеля си. Разбираше го, но просто се изненадваше от промяната му. Беше разочарован и от себе си и се срамуваше от простосърдечието си, когато го бе защищавал пред Карла Ентренкин.

— Спомням си онзи последен ден — продължи Шиън. — Бях при него. В стаята. И толкова се вбесих, че просто ми се искаше да си извадя пистолета и да го очистя. Но знаех, че не мога. Защото знаеше къде е момиченцето. Държеше го в ръцете си!

Бош само кимна.

— Бяхме опитали всичко, но без резултат. Той ни пречупи преди ние да пречупим него. Стигна се дотам, че направо го умолявах да ни каже. Беше унизително, Хари.

— И какво направи той?

— Просто ме зяпаше, все едно, че не съм там. Не каза нищо. Не направи нищо. И тогава… тогава просто побеснях като… като не знам какъв. Сякаш в гърлото ми беше заседнал кокал. Никога не ми се беше случвало. В ъгъла на стаята имаше кошче за боклук. Отидох при него, извадих найлоновия чувал и просто му го нахлузих на шибаната глава. Сграбчих го за шията и стисках ли стисках…

Шиън се разплака и се опита да завърши.

— … и се наложи… наложи се да ме откъснат от него.

Той опря лакти върху бара и притисна длани към очите си. После дълго не помръдна. Бош видя, че от брадичката му се стичат капки и цопват в бирата. Пресегна се и постави ръка върху рамото на стария си партньор.

— Всичко е наред, Франки.

Шиън заговори, без да сваля длани от лицето си.

— Виждаш ли, Хари, превърнах се точно в това, което толкова години преследвах. Исках да го убия на място. И щях да го направя, ако не се бяха намесили момчетата. Никога няма да го забравя.

— Всичко е наред, човече.

Шиън отпи от бирата си и като че ли възвърна донякъде самообладанието си.

— Онова, което направих, отприщи всички бесове. Другите момчета му забиха молива — спукаха му скапаното тъпанче. Всички се превърнахме в чудовища. Като във Виетнам, когато войниците вилнееха в селата. Сигурно щяхме да го убием, но знаеш ли какво го спаси? Момиченцето. Спаси го Стейси Кинкейд.

— Как така?

— Откриха трупа. Съобщиха ни и ние отидохме на местопрестъплението. Оставихме Харис в килия. Жив. Имаше късмет, че ни съобщиха навреме.

Той замълча, за да отпие от халбата.

— Отидох там — само на една пряка от жилището на Харис. Трупът беше доста разложен, при децата е така. Но си спомням как изглеждаше момиченцето. Като ангелче, с разперени ръчички, сякаш летеше…

Бош си спомни снимките от вестниците. Стейси Кинкейд бе красиво дете.

— Сега ме остави сам, Хари — тихо каза Шиън. — Ще се върна пеш.

— Не, ще те закарам.

— Благодаря, ще се поразходя.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Добре съм. Просто малко съм преуморен. Това ще си остане помежду ни, нали?

— До гроба, човече.

Шиън се опита да се усмихне, но продължаваше да не гледа към него.

— Направи ми една услуга, Йеронимус.

Бош си спомни времето, когато бяха работили заедно. Когато разговаряха сериозно и искрено, използваха само пълните си имена, Йеронимус и Франсис.

— Естествено, Франсис. Казвай.

— Когато хванеш убиеца на Елайъс, не ми пука дали е ченге, стисни му ръката от мое име. Кажи му, че за мен е герой. Но му кажи, че е пропуснал отлична възможност. Можеше да очисти и Харис.