Майкъл Конъли - Хари

— Седнете, детектив — каза той, когато Хари отвори вратата. — Къде са другите?

— Хм — рече Бош и остави куфарчето си върху масата, — имат още работа. Аз само исках да си оставя куфарчето и после имах намерение да изтичам долу за чаша кафе. Да ви донеса ли нещо?

— Не. Вие също нямате време за кафе. Медиите започнаха да ни притискат. Знаят за Елайъс. Някой се е разприказвал. Навярно от патологията. Така че скоро ще настане истински ад. Искам незабавно да чуя какво се е случило. Трябва да информирам началника, който ще води пресконференцията в единадесет часа. Седнете.

Бош седна срещу Ървинг. Веднъж вече беше докладвал по случай в тази зала. Струваше му се като че ли преди цяла вечност, но си спомняше времето, когато заслужи уважението на Ървинг и навярно доверието му, доколкото заместник-началникът изобщо бе способен да вярва на полицай. Погледът му се плъзна по повърхността на масата и той видя стария белег от цигара, който бе оставил тогава.

— Кога ще дойдат? — попита Ървинг.

Все още държеше пръстите си с допрени върхове. Бош беше чел в наръчника за водене на разпити, че това означава чувство на превъзходство.

— Кой?

— Хората от групата ви, детектив. Казах ви, че искам да са тук за съвещанието и после за пресконференцията.

— Е, още ги няма. Ще дойдат. В момента продължават следствието. Реших, че няма смисъл и седмината просто да зарежем всичко и да дойдем тук, когато и един спокойно може да ви докладва за положението.

По скулите на Ървинг се появиха гневни червени петна.

— Изглежда пак имаме проблем с общуването или не ви е ясна йерархията. Специално ви наредих да доведете хората си.

— Сигурно не съм ви разбрал, господин заместник-началник — излъга Бош. — Мислех, че най-важно е следствието. Спомням си, че искахте да ви докладваме, а не всички да са тук. Всъщност, съмнявам се, че има достатъчно място. Аз…

— Важното е, че ги искам тук. Партньорите ви имат ли телефони?

— Едгар и Райдър ли?

— Кой друг?

— Имат телефони, но батериите им са изтощени. Работихме цяла нощ. Моята също.

— Тогава позвънете на пейджърите им. Повикайте ги тук.

Бош бавно се изправи и се насочи към телефона, който бе поставен върху шкафа покрай едната стена. Позвъни на пейджърите на Едгар и Райдър, но когато набра номера си, добави една седмица накрая. Това беше отдавна установеният им код, означаващ, че не трябва да бързат или че изобщо не трябва да се обаждат.

— Е, добре — каза той, — надявам се, че ще позвънят. Ами Частейн и неговите хора?

— Оставете ги. Искам вашата група да е тук до единадесет за пресконференцията.

Бош се върна на мястото си.

— Защо? — попита той, макар че отлично разбираше. — Не казахте ли, че началникът ще…

— Началникът ще води пресконференцията. Но искаме да демонстрираме сила. Искаме обществото да знае, случаят се разследва от първокласни детективи.

— Искате да кажете от първокласни чернокожи детективи, нали?

За миг двамата се изгледаха.

— Вашата работа, детектив, е да разрешите този случай, при това колкото е възможно по-бързо. Не се затормозявайте с останалото.

— Е, това е доста трудно, господин заместник-началник, когато завързвате ръцете на хората ми. Не мога да го разреша бързо, ако ги викате тук за всичките си представления.

— Достатъчно, детектив.

— Те наистина са първокласни детективи. И тъкмо като такива искам да ги използвам. Не като пушечно месо за расовата политика на управлението. Те също не желаят да бъдат използвани по този начин. Това само по себе си е проява на рас…

— Казах, достатъчно! Нямам време да обсъждам с вас расови, институционални или други проблеми, детектив Бош. Тук става дума за общественото мнение. Достатъчно е да се каже, че ако допуснем погрешна стъпка относно случая или относно начина, по който го възприема обществото, градът отново може да пламне.

Ървинг замълча и си погледна часовника.

— След двадесет минути имам среща с началника. Бихте ли започнали да ме осведомявате за следствието, моля?

Бош се пресегна и отвори куфарчето си. Преди да успее да извади бележника, телефонът върху шкафа иззвъня. Той се изправи и тръгна към него.

— Не забравяйте — каза Ървинг. — Искам ги тук до единадесет.

Бош кимна и вдигна слушалката. Не беше нито Едгар, нито Райдър, пък и той не очакваше да са те.

— Тук е Кормиър от регистратурата. С Бош ли говоря?

— Да.

— Току-що оставиха съобщение за вас. Някакъв мъж, който не си каза името. Каза само, че онова, което ви трябвало, било в кошче за боклук на спирката на „Метролинк“ на пресечката на Първа улица и Хил Стрийт. Било в кафяв плик. Това е.