Майкъл Конъли - Хари

После се качи с асансьора на третия етаж вместо на шестия, на който се намираше кабинетът на Ървинг. Отиде в стаята на отдел „Грабежи и убийства“ и откри, че няма никой, освен четиримата детективи, с които по-рано се бе свързал — Бейтс, O’Тул, Енгърсол и Рукър, първите, пристигнали на местопрестъплението при Ейнджълс Флайт. Очите им бяха кръвясали, след като бяха прекарали там няколко часа през нощта, преди да предадат следствието на Бош. Той ги беше събудил в девет и им бе дал половин час да се срещнат в центъра „Паркър“. Спокойно можеха да стигнат. Хари им каза, че от това зависи кариерата им.

— Нямам много време — започна Бош, докато се приближаваше към тях по централната пътека между бюрата. Трима от детективите стояха около Рукър, който седеше на бюрото си. Това бе сигурен признак. Каквито и решения да бяха взети на местопрестъплението, преди да пристигне някой друг, в основата им стоеше Рукър.

Бош остана прав. Той започна да говори, използвайки ръцете си почти като телевизионен репортер, сякаш за да подчертае, че не ги заплашва каквото и да било.

— Вие четиримата поемате повикването. Отивате там, отпращате униформените и отцепвате района. Някой проверява труповете и ето на, според шофьорската книжка, единият е Хауард Елайъс. После…

— Нямаше шофьорска книжка, Бош — прекъсна го Рукър. — Капитанът не ти ли каза?

— Да, каза ми. Но сега просто ви разказвам една история, Рукър, затова слушай и мълчи. Опитвам се да ви спася и нямам много време.

Той изчака да види дали някой друг не иска да прибави нещо.

— Та както казах — продължи Бош, като гледаше право към Рукър, — според шофьорската книжка един от труповете принадлежи на Елайъс. Затова вие четиримата, каквито сте интелигентни, си напъвате мозъците и разбирате, че има голяма вероятност убиецът да е ченге. Решавате, че Елайъс си е получил заслуженото. И ето тук се проявявате като тъпаци. Искате да помогнете на този убиец, като инсценирате обир. Смъквате…

— Бош, ти си пълен…

— Казах ти да млъкнеш, Рукър! Нямам време да слушам глупости, когато знаеш, че е станало точно така. Взели сте часовника и портфейла му. Само че сте се прецакали, Рукър. Одрали сте му китката с часовника. Аутопсията ще покаже, че тази рана е била нанесена след смъртта. И това означава, че вие четиримата отивате на кино, освен ако не го покрием.

Той замълча в очакване на реакцията на Рукър. Другият детектив мълчеше.

— Добре, като че ли успях да привлека вниманието ви. Някой иска ли да ми каже къде са часовникът и портфейлът?

Отново последва мълчание, по време на което Бош си погледна часовника. До десет оставаха петнадесет минути. Четиримата детективи от „Грабежи и убийства“ стояха като вцепенени.

— Не искате? Ясно — каза Хари, като плъзна поглед по лицата им. — Значи ето какво ще направим. След петнадесет минути имам среща с Ървинг, за да му докладвам. После той свиква пресконференция. Ако на регистратурата долу не се получи съобщение в кой канал или кошче за боклук са изхвърлени интересуващите ме вещи, ще кажа на Ървинг, че обирът е инсцениран от хората, дошли първи на местопрестъплението. Оттам натам се оправяйте сами.

Той отново ги погледна. Лицата им не изразяваха нищо друго, освен гняв и предизвикателство. Бош го очакваше.

— Аз лично нямам нищо против да стане така. Ще ми достави голямо удоволствие да видя как си получавате заслуженото. Но това ще прецака случая. И тъй като в това отношение съм чувствителен, ви давам възможност, от което направо ми се гади.

Той си погледна часовника.

— Имате петнадесет минути.

С тези думи Бош се завъртя и закрачи към изхода. Рукър извика след него:

— Кой си ти, че да ни съдиш? Онзи тип беше куче! И заслужаваше да умре като куче. На кой му пука? Откажи се от случая, Бош. Откажи се.

Сякаш през цялото време беше очаквал това. Хари небрежно заобиколи едно от празните бюра и тръгна по междинната пътечка към четиримата. Беше познал думите на Рукър. Поведението му скриваше връхлетелия го гняв. Когато се върна при тях, той разкъса кръга им и се наведе над бюрото на Рукър.

— Чуй ме добре, Рукър. Ако пак ми позвъниш вкъщи — независимо за какво, — ще дойда и ще те намеря. Няма да ти хареса, обещавам ти.

Рукър премигна, но после вдигна ръце в знак, че се предава.

— Хей, човече, не зная за какво говориш…

— Запази си думите за някой друг. Можеше поне да го направиш като мъж и да махнеш целофана. Ти си страхливец, Рукър.

Бош се надяваше, че когато стигне до заседателната зала на Ървинг, ще има поне пет минути, за да си прегледа бележките и да си събере мислите. Но заместник-началникът го очакваше седнал на кръглата маса и опрял лакти върху полираната повърхност. Върховете на пръстите му се допираха пред брадичката му.