Майкъл Конъли - Хари

— Добре, благодаря.

Той затвори и погледна към Ървинг.

— Беше нещо друго.

Бош се върна на мястото си, извади бележника от куфарчето си, заедно с папката, в която държеше докладите от местопрестъплението, скиците и разписките за получаване на веществени доказателства. Нямаше нужда от тези неща, за да обобщи случая, но реши, че на Ървинг ще му подейства успокоително да се убеди в натрупването на документация по следствието.

— Чакам, детектив — каза заместник-началникът.

Бош вдигна поглед.

— В момента сме почти на нулата. Имаме ясна представа с какво разполагаме. Не разполагаме с данни за самоличността на убиеца и мотивите му.

— Тогава с какво разполагаме, детектив?

— Смятаме, че Елайъс е бил основната цел на явно предумишлено убийство.

Ървинг сведе глава и сключените му ръце се допряха до челото.

— Зная, че не е онова, което искате да чуете, господин заместник-началник, но фактите са си факти. Имаме…

— Последното, което ми каза капитан Гаруд, беше, че приличало на обир. Човекът носел костюм за хиляда долара и се разхождал по улиците в единадесет часа вечерта. Часовникът и портфейлът му ги нямало. Как можете да изключвате вероятността да е обир?

Бош се отпусна назад и зачака. Знаеше, че Ървинг само вдига пара. Онова, което Хари му съобщаваше, гарантираше да влоши още повече язвата му, когато медиите научеха.

— Часовникът и портфейлът бяха открити. Не са откраднати.

— Къде?

Бош се поколеба, макар че очакваше въпроса. Колебаеше се, защото се готвеше да излъже началника си заради четирима мъже, които изобщо не заслужаваха да поема такъв риск.

— В чекмеджето на бюрото в кабинета му. Трябва да ги е забравил там, когато е заключил и се е отправил към апартамента си. А може да ги е оставил и нарочно, в случай, че го нападнат.

Все пак трябваше да измисли правдоподобно обяснение, когато аутопсията разкриеше, че драскотината по китката на Елайъс е нанесена след смъртта му. Щеше да му се наложи да я отдаде на манипулирането с трупа или с местенето му от страна на детективите.

— Тогава навярно крадецът го е застрелял, след като Елайъс не му е дал портфейла си — каза Ървинг, без да забелязва нервността на Бош. — Може първо да го е застрелял и после да го е претърсил.

— Последователността на изстрелите сочи друго. Убиецът е познавал Елайъс.

Заместник-началникът отпусна ръце върху масата и леко се наведе напред. После нетърпеливо заговори:

— Искам само да кажа, че не можете напълно да елиминирате тези възможности.

— Може би, но не работим по тях. Смятам, че това ще е губене на време, а не разполагам с достатъчно хора.

— Казах ви, че искам задълбочено следствие. Трябва да преобърнете и последния камък.

— Е, по-късно ще стигнем и до тези камъни. Вижте, господин заместник-началник, можете да кажете на медиите, че има вероятност да е било обир. Не ми пука какво ще им кажете. Просто се опитвам да ви обясня докъде сме стигнали и какво ще търсим.

— Добре, продължавайте.

Той махна с ръка.

— Трябва да проверим папките на Елайъс и да съставим списък на потенциалните заподозрени. Ченгетата, които през годините адвокатът сериозно е приклещвал в съда или е опозорявал в медиите. Или и двете. И ченгетата, които щеше да съди в понеделник.

Ървинг не реагира. На Бош му се стори, че заместник-началникът вече си мисли за мига, когато заедно с началника на полицията щяха да бъдат изправени пред медиите.

— Имаме проблем — продължи той. — Съдията назначи Карла Ентренкин за независим адвокат, който да контролира защитата на клиентите на Елайъс. В момента е в офиса му и не ни пуска вътре.

— Не споменахте ли, че сте открили портфейла и часовника на Елайъс в офиса му?

— Така е. Преди Карла да се появи и да ни изхвърли оттам.

— Как така са я назначили?

— Тя казва, че съдията й позвънил, защото я смятал за най-подходяща. Сега е в офиса заедно с прокурорката. Надявам се да получа първите папки днес следобед.

— Добре, какво друго?

— Трябва да знаете още нещо. Преди Карла да ни накара да си тръгнем, попаднахме на някои интересни неща. На първо място бележките, които Елайъс е пазел в писалището си. Прегледах ги. Става ясно, че е разполагал с вътрешен човек тук. Имам предвид в центъра „Паркър“. Сериозен източник, някой, който очевидно е имал достъп до архивите — до недоказаните обвинения, разследвани от вътрешния отдел. Имам основание да смятам, че са влезли в спор. Източникът му или не е можел, или не е искал да му даде нещо по делото „Черния войн“.