Майкъл Конъли - Хари

Ървинг помълча малко, като гледаше към Бош и мислеше. После заговори с още по-далечен глас:

— Източникът посочваше ли се?

— Не, поне в онова, което успях да прочета, а то не беше много. Освен това, беше шифровано.

— Какво е искал Елайъс? Има ли връзка с убийството?

— Не зная. Ако искате да проверя, първо тази версия, ще го направя. Мислех си, че по-важни са други неща. Ченгетата, които е изправял пред съда в миналото, онези, които щеше да съди в понеделник. Преди да ни изхвърлят, открихме в офиса му още нещо.

— Какво?

— Всъщност, то отвежда следствието в две нови посоки.

Бош бързо разказа на Ървинг за разпечатаната снимка на Мадам Реджайна и за вероятността Елайъс да е бил замесен в садо-мазохистични отношения. Заместник-началникът като че ли прояви интерес към този аспект на следствието и го попита какво възнамерява да направи по него.

— Имам намерение да открия и разпитам жената, да проверя дали Елайъс наистина е имал връзка с нея. После ще видим.

— А другата насока в следствието?

— Семейството. Независимо дали е имал връзка с тази Реджайна, изглежда Елайъс е кръшкал. В апартамента му има достатъчно улики за това. Така че ако жена му е знаела, имаме мотив за убийството. Разбира се, просто правя предположение. В момента нямам никакви улики, че е знаела нещо, още по-малко че е организирала или извършила убийството. Това също противоречи на психологическия му профил.

— Какво искате да кажете?

— Не прилича на безпристрастната работа на наемен убиец. Начинът на убийството говори за омраза. Струва ми се, че убиецът е познавал Елайъс. Мисля също, че е бил мъж.

— Защо?

— Заради изстрела в задника. Било е като изнасилване. Мъжете изнасилват, не жените. Затова инстинктът ми подсказва, че това оневинява вдовицата. Но се е случвало инстинктът да ми изневерява. Все пак трябва да проверим тази версия. Той има и син. Както вече казах, момчето реагира доста бурно, когато им съобщихме. Но не ни е известно какви са били отношенията им с баща му. Затова пък ни е известно, че синът има опит с огнестрелно оръжие — в дома му видяхме една снимка.

Ървинг предупредително насочи пръст към Бош.

— Внимавайте със семейството — произнесе той. — Много внимавайте. Трябва да сме извънредно деликатни.

— Естествено.

— Не искам да се прецакваме.

— Няма.

Заместник-началникът отново си погледна часовника.

— Защо хората ви не позвъниха?

— Не зная. Тъкмо си мислех същото.

— Най-добре пак да им позвъните. Трябва да отида при началника. В единадесет искам да сте с хората си в залата за пресконференции.

— Бих предпочел да продължа със следствието. Трябва…

— Това е заповед, детектив. — Ървинг се изправи. — Не подлежи на обсъждане. Няма да се наложи да отговаряте на въпроси, но искам да сте там заедно с хората си.

Бош взе папката и я прибра в отвореното си куфарче.

— Ясно — отвърна той, макар че заместник-начални-кът вече излизаше от стаята.

В продължение на няколко минути Бош остана замислен на мястото си. Знаеше, че Ървинг ще представи информацията пред началника по съвсем друг начин. А преди да я съобщят на медиите, двамата заедно щяха още повече да я видоизменят.

Той си погледна часовника. До пресконференцията оставаше половин час. Зачуди се дали ще има достатъчно време да иде до „Метролинк“, за да прибере портфейла и часовника на Елайъс. Трябваше да се погрижи за тях, особено след като вече бе казал на Ървинг, че ги е открил.

Накрая реши, че няма да успее. Отиде до телефона и набра домашния си номер. Отново му отговори телефонният секретар. Бош затвори, след като чу собствения си глас.

Беше прекалено нервен, за да изчака пресконференцията и да отиде до „Метролинк“. Спирката се намираше само на три минути път и Бош бе съвсем сигурен, че ще успее навреме да се върне в центъра „Паркър“. Той паркира неправилно на тротоара пред входа на метрото. Един от плюсовете на обозначените детективски автомобили беше, че не трябваше да се тревожи за глобите. Когато излезе навън, Хари извади палката от джобчето на вратата.

Изтича надолу по ескалатора и забеляза първото кошче за боклук до автоматичните-врати на входа на спирката. Според него, Рукър и партньорът му бяха напуснали местопрестъплението при Ейнджълс Флайт с откраднатите вещи и бяха минали покрай първото място, където знаеха, че ще намерят кошче за боклук. Единият бе изчакал горе в колата, докато другият се бе спуснал долу, за да се освободи от портфейла и часовника. Затова Бош бе сигурен, че са в първото кошче. Беше голямо и правоъгълно, с емблемата на „Метролинк“ отстрани и със син капак отгоре. Макар че бе пълно, не забеляза кафяв плик.