Майкъл Конъли - Хари

Бош кимна. Фактът, че бе доловила емоционалното му състояние свидетелстваше за детективските й способности — да проникваш в душата на хората винаги беше по-важно, отколкото да разчиташ уликите.

— Разбрах те, Киз. Ще се съсредоточа.

— Надявам се.

— Доскоро.

Той плесна с длан по покрива и проследи с поглед отдалечаващия се автомобил. Сети се, че в такъв момент обикновено палеше цигара. Но не го направи. Вместо това погледна надолу към ключовете в ръката си и се замисли за следващия си ход. Трябваше да е много внимателен.

Бош се върна в Брадбъри и се качи в бавния асансьор, като си играеше с ключовете и мислеше за трите различни роли на Ентренкин в следствието. Първо странното присъствие на домашния й телефон във вече изчезналия бележник на Елайъс, после като главен инспектор и сега като независим адвокат, който щеше да определи какво от папките в кабинета да бъде дадено на детективите.

Не обичаше съвпаденията. Не вярваше в тях. Трябваше да открие какво цели Ентренкин. Смяташе, че има добра идея за това и възнамеряваше да я потвърди, преди да продължи следствието.

Бош стигна последния етаж и натисна бутона, който щеше да прати асансьора обратно долу във фоайето. Вратата на офиса на Елайъс бе заключена и той силно почука по лъскавото стъкло точно под името на адвоката. Няколко секунди по-късно му отвори Джанис Лангуайзър. Карла Ентренкин стоеше на няколко крачки зад нея.

— Забравихте ли нещо, детектив Бош? — попита прокурорката.

— Не. Ваш ли е онзи малък чуждестранен автомобил долу в забранената за паркиране зона? Червеният? Паякът се канеше да го вдигне. Показах си картата и ги помолих да ми дадат пет минути.

— Уф, по дяволите! — Тя погледна назад към Ентренкин и се втурна навън. — Веднага се връщам.

Докато минаваше покрай него, Бош влезе в офиса и затвори вратата зад себе си. После заключи и се обърна към Ентренкин.

— Защо заключихте? — попита тя. — Оставете я отворена, моля.

— Просто си помислих, че ще е по-добре да ви кажа онова, което искам да ви кажа, без да ни прекъсват.

Ентренкин скръсти ръце на гърдите си, сякаш да се предпази от евентуална атака. Той се загледа в лицето й и усети същото чувство както в момента, в който им беше казала да напуснат кабинета. То излъчваше стоицизъм и упоритост, въпреки ясно забележимата болка, спотаена в очите й.

— Вижте, детектив Бош, наистина не виждам друг начин. Трябва да внимаваме. Трябва да мислим не само за случая, но и за обществеността. Трябва да убедим хората, че е направено всичко възможно. Искам…

— Глупости.

— Моля?

— Вие не би трябвало да сте тук и двамата отлично го знаем.

— Това вече наистина са глупости. Аз съм натоварена с общественото доверие. Мислите ли, че ще повярват дори само на една ваша дума за случая? Или пък на Ървинг, или на началника на полицията?

— Но вие нямате доверието на ченгетата. Освен това, има още един сериозен сблъсък на интереси, нали, госпожо главен инспектор?

— Какво искате да кажете? Мисля, че от страна на съдия Хотън беше много разумно да ме назначи за независим адвокат. Като главен инспектор вече имам известна представа от случая. Така не се налага да се включва в следствието външен човек. Той ме потърси, а не обратното.

— Не говоря за това и вие го знаете. Говоря за сблъсък на интереси. За причината, поради която изобщо не би трябвало да припарвате до следствието.

Ентренкин привидно неразбиращо поклати глава, но по лицето й ясно пролича, че се страхува от онова, което знае Бош.

— Отлично ме разбирате — каза той. — Вие с Елайъс. Бях в апартамента му. Трябва да е било точно преди да отидете вие. Жалко, че сме се разминали. Можехме да се разберем още тогава.

— Не зная за какво говорите, но госпожица Лангуайзър ме увери, че сте изчакали да получите заповеди за обиск, преди да влезете в апартамента и офиса му. Искате да кажете, че това не е вярно ли?

Бош се поколеба, осъзнал, че е допуснал грешка. Сега Ентренкин можеше да отблъсне атаката му и дори да тръгне в настъпление.

— Трябваше да сме сигурни, че в апартамента няма никой, който да се нуждае от помощта ни — отвърна той.

— Естествено. Ясно. Също като ченгетата, които прескочиха оградата на къщата на О. Дж. Симпсън. Просто искали да се уверят, че всичко е наред.

Тя отново поклати глава.

— Постоянната арогантност на това управление ме удивлява. Слушала съм много за вас и очаквах по-друго отношение, детектив Бош.

— Искате да си говорим за арогантност ли? Вие сте била онази, която е влизала вътре и е унищожила веществени доказателства. Главният инспектор на управлението, човекът, който контролира полицията! А сега искате да…