Майкъл Конъли - Хари

— Ами синът му? — попита Хари. — Казва се Мартин.

Райдър остана неподвижна.

— Какво има?

— Много от тези програми ти дават възможност само за три опита. Ако и на третия път не вкараш вярната парола, автоматично блокират.

— Завинаги ли?

— Не. За толкова време, за колкото я е настроил Елайъс. Може да е за петнадесет минути, час или повече. Хайде да помислим…

— Е-С-Л-А-П-У.

— Райдър и Бош светкавично се завъртяха. На вратата стоеше Частейн.

— Какво? — попита Бош.

— Това е паролата. Е-С-Л-А-П-У. „Елайъс срещу лосанджелеското полицейско управление“.

— Откъде знаеш?

— Секретарката я е написала от долната страна на попивателната си. Сигурно и тя използва компютъра.

За миг Бош внимателно го изгледа.

— Хари? — попита Райдър. — Да я вкарам ли?

— Опитай — без да откъсва очи от Частейн, отвърна той.

После се обърна и проследи с поглед как партньорката му пише паролата. Пясъчният часовник отново се появи, екранът се промени и върху фон от синьо небе с бели облаци се появиха иконки.

— Влязохме — каза Райдър.

Бош отново погледна към Частейн.

— Браво.

После се обърна към екрана. Райдър маневрираше сред иконки, файлове и програми, които не му говореха нищо и му напомняха, че е анахронизъм.

— Наистина трябва да научиш тези неща, Хари — сякаш прочела мислите му, каза тя. — По-лесно е, отколкото изглежда.

— Защо, когато имам теб? Между другото, какво правиш?

— Само гледам какво има тук. Ще трябва да поговорим с Джанис. Много от имената на файловете отговарят на делата на Елайъс. Не зная дали можем да ги отваряме, преди…

— Не се безпокой за това — прекъсна я Бош. — Можеш ли да влезеш в Интернет?

Райдър направи още няколко хода с мишката и написа името на потребителя и паролата в прозорците на екрана.

— Надявам се, че е използвал същата парола и ще можем да видим страницата с голата жена.

— Каква гола жена? — попита Частейн.

Бош взе папката от бюрото и му я подаде. Той я отвори, погледна снимката и се подсмихна.

Хари отново се обърна към екрана. Райдър бе влязла в мрежата.

— Какъв беше адресът?

Частейн й го продиктува. Тя натисна „Ентър“ и зачака.

— Това е адрес на уеб-страница в по-голям уеб-сайт-поясни Райдър.

В този момент на екрана се появи снимката от разпечатката. Под нея имаше информация какво предлага жената и как да се свържат с нея.

„Аз съм Мадам Реджайна.

Предлагам садо-мазо услуги, завързване, унижения, робски наказания. Изпълнявам Желания на Клиентите.

Позвънете ми.“

Отдолу имаше телефонен номер, пейджър и и-мейл адрес. Бош си ги записа в бележника, който извади от джоба си. После отново погледна към екрана и забеляза син бутон с буквата „А“. Тъкмо се канеше да попита Райдър какво е предназначението му, когато Частейн издаде презрителен звук. Хари се завъртя към него и детективът от вътрешния отдел поклати глава.

— Копелето сигурно се е въргаляло на колене пред тая кучка — процеди той. — Чудя се дали преподобният Тъгинс и неговите приятелчета от АЦСС знаят за това.

Говореше за организация, наречена Асоциация на църквите от Саут Сентръл, група, която Тъгинс оглавяваше и която сякаш винаги бе на разположение на Елайъс, щом адвокатът искаше да покаже на медиите гнева на Саут Сентръл, предизвикан от полицейските своеволия.

— Ние дори още не знаем дали се е срещал с жената, Частейн — отвърна Бош.

— О, няма начин. Иначе защо това ще е тук? Ще ти кажа нещо, Бош. Ако Елайъс е бил в тази игра, това може да отведе следствието докъде ли не.

— Не се тревожи, ще проверим всичко.

— Определено.

— Хм — прекъсна ги Райдър. — Има аудиобутон.

Бош погледна към екрана. Киз сочеше с мишката към синия бутон.

— Какво означава това? — попита той.

— Мисля, че можем наистина да чуем Мадам Реджайна.

Тя натисна бутона. Компютърът зареди аудиопрограмата и я стартира. От тонколоната се разнесе тежък, мрачен глас.

„Аз съм Мадам Реджайна. Ако дойдеш при мен, ще разбуля тайната на душата ти. Заедно ще разкрием истинското покорство, чрез което ще узнаеш действителната си същност и ще постигнеш свобода, която не ще намериш никъде другаде. Ще те направя такъв, какъвто аз поискам. Ще бъдеш мой. Чакам те. Позвъни ми.“

Тримата дълго останаха мълчаливи. Бош погледна към Частейн.

— Прилича ли ти на нея?

— На кого?

— На жената от записа в апартамента.

Частейн внезапно осъзна възможността и се замисли.

— Какъв запис? — попита Райдър.