Майкъл Конъли - Хари

— Утре ще е прекалено късно. Трябва да действаме бързо.

— Да — потвърди Частейн. — Не знаете ли, че следствието е като акула? Трябва да…

— Добре, Частейн — прекъсна го Бош.

— Вижте — каза Лангуайзър, — ще се погрижа Дейв да осъзнае всичко това. Междувременно, просто трябва да проявите търпение. Сега какво ще правим? Ще продължаваме ли да се мотаем тук или ще се качим горе и ще направим каквото можем в офиса?

Бош продължително я изгледа, раздразнен от укорителния й тон. После телефонът в ръката му иззвъня. Обаждаше се Едгар. Шепнеше. Хари запуши другото си ухо, за да може да го чуе.

— Повтори, моля те.

— Виж, в спалнята съм. В нощното шкафче няма никакъв бележник. Проверих и в двете. Няма го.

— Какво?

— Бележникът бе, няма го в шкафчето.

Бош погледна към Частейн, който го наблюдаваше. Той се обърна и се отдалечи на разстояние от другите. После прошепна на Едгар:

— Сигурен ли си?

— Естествено, че съм сигурен. Щях да го намеря, ако беше там.

— Пръв ли влезе в спалнята?

— Да. Няма го.

— Спалнята, която се пада вдясно от коридора, нали?

— Да, Хари. Тази спалня. Просто го няма.

— Мамка му!

— Какво да правя?

— Нищо. Продължавай с обиска.

Бош изключи телефона, прибра го в джоба си и се върна при другите. Опита се да изглежда спокоен, сякаш разговорът е бил съвсем безобиден.

— Добре, хайде да се качим горе и да видим какво можем да направим.

Тръгнаха към асансьора, който представляваше открита клетка от ковано желязо с декоративни орнаменти и полирани месингови украшения.

— Би ли придружил дамите до горе? — предложи на Делакроче Бош. — Ние ще се качим след вас.

Той извади връзката с ключове на Елайъс от джоба си и я подаде на Райдър.

— Ключът от офиса би трябвало да е тук — каза Хари. — И онзи проблем с Харис засега не е от значение. Дай първо да видим какво ще открием в офиса.

— Естествено, Хари.

Те се качиха и Делакроче затвори вратата. Асансьорът рязко потегли. Когато изчезна от погледа им, Бош се обърна към Частейн. Яростта и разочарованието от всичко до този момент най-после свободно се изляха от него. Той остави куфарчето си и с две ръце сграбчи детектива от вътрешния отдел за реверите на сакото. Грубо го блъсна към асансьорната шахта и заговори с нисък, мрачен глас, изпълнен с гняв:

— По дяволите, Частейн! Ще ти задам въпроса само един-единствен път. Къде е скапаният бележник?

Лицето на другия стана мораво и очите му се разшириха от изумление.

— Какво? За какво говориш, мамка му?

Той вдигна ръце и се помъчи да се отскубне, но Бош не отстъпваше и го притискаше с цялата си тежест.

— Бележника от апартамента! Зная, че си го взел и си го искам обратно. На часа.

Накрая Частейн все пак успя да се освободи. Сакото, ризата и вратовръзката му бяха раздърпани. Той отстъпи по-далеч от Бош, сякаш се страхуваше от него и оправи дрехите си. После посочи с показалец към Хари.

— Не се приближавай до мен! Ти си луд! Нямам никакъв бележник. Ти го пипа последен. Видях те да го прибираш в проклетото чекмедже на нощното шкафче.

Бош пристъпи към него.

— Взел си го. Когато съм бил на бал…

— Казах да не се приближаваш до мен! Не съм го взимал. Ако го няма там, значи след като сме си тръгнали, в апартамента е влизал някой друг и го е взел.

Бош спря. Това бе очевидното обяснение, но изобщо не му беше хрумнало. Инстинктивно бе заподозрял Частейн. Той погледна надолу към плочките, засрамен от това, че е допуснал старата вражда да затъмни разсъдъка му. В този момент чу, че вратата на асансьора се отваря на петия етаж. Повдигна очи, безизразно погледна към Частейн и насочи показалец към лицето му.

— Ако открия, че си го взел, Частейн, обещавам ти, че ще те направя на пух и прах!

— Мамка ти! Не съм взимал никакъв бележник. Но това ще ти струва значката.

Бош ледено се усмихна.

— Давай! Никога няма да успееш.

Когато Бош и Частейн стигнаха до петия етаж, другите вече бяха в офиса на Хауард Елайъс. Той се състоеше от три помещения: приемна с бюро за секретарката, средна стая, в която имаше бюро за чиновника и кантонерки, заемащи две от стените. Третата, най-голямата стая беше кабинетът на самия Елайъс.

Докато Бош и Частейн минаваха през помещенията, другите мълчаливо стояха и умишлено не гледаха към тях. Беше ясно, че са чули суматохата във фоайето. Хари не им обърна внимание. Вече беше загърбил сблъсъка с детектива от вътрешния отдел и пренасочил мисълта си към обиска. Надяваше се да открият нещо, което да даде насока на следствието. Той обходи трите стаи, като правеше общи наблюдения. В кабинета забеляза, че през прозорците зад голямото полирано писалище на Елайъс се вижда огромното лице на Антъни Куин. То беше част от изображение на актьора с протегнати ръце на тухлената стена на сградата оттатък улицата.