Майкъл Конъли - Хари

Едно от последните споменавания за Паркър изглежда се отнасяше до проведен разговор, вероятно по телефона. Изглежда Елайъс бе загубил източника си.

ПАРКЪР НЕ ИСКА РИСК/РАЗКРИВАНЕ ДА ГО ПРИТИСНА?

Какво не искаше Паркър, зачуди се Бош. Да му предаде материалите ли? Може би беше решил, че по този начин ще го разкрият? Нямаше достатъчно факти, за да направи каквото и да е заключение. Нямаше достатъчно информация, за да разбере и какво означава това „Да го притисна“. Не бе сигурен какво общо могат да имат тези бележки с убийството. Въпреки това беше заинтригуван. Един от най-гръмогласните и проспериращи критици на управлението бе имал информатор в центъра „Паркър“. В крепостта имаше предател и трябваше да открие кой е той.

Бош прибра последния бележник в куфарчето си и се зачуди дали разкритията му, особено онова за вътрешния човек на Елайъс в управлението, не го пращат в зоната, за която Джанис Лангуайзър се опасяваше, че може да представлява нарушение на тайната между адвокат и клиент. След като помисли няколко минути, реши да не й казва нищо и продължи с обиска.

Той завъртя стола към страничното крило на писалището, върху което имаше компютър и лазерен принтер. Апаратурата беше изключена. Тази част на писалището имаше две малки чекмеджета. В горното откри компютърната клавиатура, а в долното канцеларски принадлежности, върху които лежеше тъмокафява папка. Бош я извади и я разтвори. Вътре имаше цветна, разпечатана на принтер снимка на почти съвсем гола жена. Листът имаше две гънки, които показваха, че по някое време е бил сгънат. Самата снимка не притежаваше качеството на онези в лъскавите списания. Беше любителска и зле осветена. Жената бе бяла, с къса светлоруса коса. Носеше високи до бедрата кожени ботуши с осемсантиметрови токове и оскъдни бикини, нищо повече. Стоеше с гръб към камерата, вдигнала единия си крак върху стол. Лицето й почти не се виждаше. По средата на кръста й имаше татуировка на лента и лък. Под снимката имаше добавен на ръка ред:

http://www.girlawhol.com.gina

Бош не беше особено вещ с компютрите, но все пак имаше достатъчно представа, за да разбере, че това е Интернет-адрес.

— Киз? — извика той.

Райдър играеше ролята на компютърен експерт в екипа им. Преди да постъпи в холивудския отдел „Убийства“, беше работила в компютърния отдел на управлението. Тя се появи на вратата и Бош й махна да се приближи.

— Как върви при вас?

— Ами, само събираме папките. Тя не ми позволява да отварям нищо, докато не пристигне независимият адвокат. Надявам се Частейн да донесе много кашони, защото имаме… какво е това?

Тя гледаше към отворената папка с разпечатаната снимка на блондинката.

— Беше в чекмеджето. Хвърли един поглед. Има някакъв адрес.

Райдър заобиколи бюрото и погледна разпечатката.

— Това е уеб-страница.

— Ясно. Как можем да стигнем до нея?

— Ще ти покажа.

Бош се изправи. Райдър седна пред компютъра и го включи. Хари застана зад стола.

— Хайде да видим какъв му е Интернет-провайдерът-каза тя. — Случайно да си виждал наоколо служебна бланка на Елайъс?

— За какво ти е?

— Понякога хората вписват отгоре и-мейла си. Ако научим и-мейла му, ще стане много по-лесно.

Бош разбра. Но не бе забелязал служебни бланки в бюрото.

— Почакай.

Той отиде в приемната и попита Частейн, който седеше зад бюрото на секретарката. Детективът от вътрешния отдел отвори едно от чекмеджетата и посочи към кутия с разпечатани служебни бланки. Бош взе най-горната. Райдър се оказа права. И-мейл-адресът на Елайъс беше отпечатан под пощенския му адрес по средата в горната част на листа.

helias@lawyerlink.net

Хари се върна в кабинета на адвоката. Когато влезе вътре, видя, че Райдър е затворила папката с разпечатката на русокосата жена и осъзна, че трябва да я бе смутил.

— Намерих — каза той.

Тя погледна към бланката, която Бош остави до компютъра.

— Добре. Това е името на потребителя. Сега ни трябва паролата му. Навсякъде е наблъскал пароли.

— Мамка му!

— Е — каза Райдър и започна да пише, — повечето хора избират нещо лесно — така че да не го забравят.

Тя престана да пише и погледна към екрана. Курсорът се бе превърнал в пясъчен часовник. После се появи съобщение, информиращо, че е била използвана невярна парола.

— Ти какво написа? — попита Бош.

— Рождената му дата. После е ред на най-близкия роднина. Как се казваше жена му?

— Мили.

Райдър написа името и след няколко секунди получи същото съобщение.