Майкъл Конъли - Хари

— Можеш ли пак да го пуснеш? — помоли я Бош.

Тя отново натисна аудиобутона и повтори въпроса си за записа. Хари изчака да чуе докрай Мадам Реджайна.

— Някаква жена беше оставила съобщение на телефонния секретар в апартамента на Елайъс. Не беше съпругата му. Но ми се струва, че не беше и този глас.

Той отново погледна към Частейн.

— Не зная — каза детективът от вътрешния отдел. — Възможно е. Ако се наложи, ще направим сравнение в лабораторията.

Бош се поколеба, като не откъсваше очи от Частейн и търсеше каквото и да е загатване, че знае какво се е случило със съобщението. Не забеляза нищо.

— Какво има? — неспокойно попита Частейн.

— Нищо — отвърна Хари.

После се завъртя и погледна към екрана.

— Нали каза, че било част от по-голям уеб-сайт — каза на Райдър той. — Можем ли да го видим?

Райдър не отговори и продължи да работи с клавиатурата. След няколко секунди екранът се промени и видяха рисунка на обут в чорап женски крак, свит в коляното.

„ДОБРЕ ДОШЛИ!

Това е директория за интимни, чувствени и еротични услуги В Южна Калифорния.“

Под надписа имаше съдържание, от което потребителят можеше да избере жени, предлагащи най-различни услуги — от еротичен масаж до женско доминиране. Райдър кликна с мишката върху последното предложение и се появиха имената на жени, последвани от телефонните им кодове.

— Това си е чист интернетски бардак — каза Частейн.

Бош и Райдър не отговориха. Киз посочи с мишката името на Мадам Реджайна.

— Това е твоята директория — каза тя. — Избираш някоя страница и кликваш.

Райдър го направи и отново се появи страницата на Реджайна.

— Той е избрал нея — прибави тя.

— Бяла жена — рече Частейн. Гласът му издаваше веселие. — Удоволствия с бяла жена. Обзалагам се, че това няма да зарадва много приятелчетата му.

Райдър се завъртя и остро го изгледа. Канеше се да каже нещо, когато очите й се разшириха и погледът й мина покрай детектива от вътрешния отдел. Бош забеляза и се обърна. На вратата на кабинета стояха Джанис Лангуайзър и жена, която познаваше от вестниците и телевизията. Беше привлекателна и имаше гладката кожа с цвят на мляко с какао, присъща на смесените раси.

— Почакайте малко — каза на Лангуайзър той. — Тук разследваме престъпление. Тя не може да влиза и…

— Разбира се, че може, детектив Бош — прекъсна го прокурорката. — Съдия Хотън току-що я назначи за независим адвокат по случая.

След тези думи жената влезе в кабинета, студено се усмихна и му протегна ръка.

— Детектив Бош — каза тя, — приятно ми е да се запознаем. Надявам се, че ще можем да работим заедно. Аз съм Карла Ентренкин.

Тя изчака малко, но никой не отговори.

— Първото нещо, за което ще ви помоля, е вие и хората ви незабавно да напуснете тези помещения.

Детективите излязоха от Брадбъри и с празни ръце закрачиха към автомобилите си. Бош вече беше по-спокоен. Вървеше бавно, така че Частейн и Делакроче първи да стигнат до колата си. Когато потеглиха обратно към Калифорния Плаза, той отвори предната дясна врата на автомобила на Киз, но не влезе вътре. Наведе се и я погледна, I докато Райдър закопчаваше предпазния си колан.

— Ти тръгвай, Киз. Ще се срещнем направо там.

— Пеша ли ще дойдеш?

Бош кимна и си погледна часовника. Осем и половина.

— Ще се кача с Ейнджълс Флайт. Вече би трябвало да работи. Знаеш какво да правиш, когато стигнеш там. Просто започни да чукаш по вратите.

— Добре, ще се видим там. Искаш да се върнеш и пак да разговаряш с нея, нали?

— С Ентренкин ли? Да, мисля да го направя. Ключовете на Елайъс още ли са у теб?

— Да. — Тя извади връзката от чантата си и му я подаде. — Искаш ли да ми кажеш нещо повече?

Бош се замисли за миг.

— Не още. Ще се видим там.

Райдър запали двигателя. Преди да включи на скорост, тя отново го погледна.

— Добре ли си, Хари?

— Да, добре съм — кимна той. — Само този проклет случай. Първо ни лепнаха Частейн — постоянно се сблъсквам с тоя задник! А сега ни натресоха и Карла Ентренкин. Достатъчно неприятно беше, че контролираше следствието. А сега участва в него. Не обичам политиката, Киз. Обичам да разкривам престъпници.

— Не говоря за това. Откакто сутринта се срещнахме, за да вземем колите от Холивуд, ми се струва, че ходиш като замаян. Искаш ли да поговорим за това?

Той едва не кимна.

— Може би по-късно, Киз — отвърна Бош. — Сега имаме работа.

— Както искаш, но вече започвам да се тревожа за теб, Хари. Трябва да си съсредоточен. Ако си разсеян, действаш по същия начин и на нас, а така доникъде няма да стигнем. При други обстоятелства не би имало проблем, но както сам каза, сега сме под погледите на всички.