Майкъл Конъли - Хари

— Какви доказателства имате? Не съм правила нищо такова!

— Изтрили сте съобщението от телефонния секретар и сте взели бележника, в който е вписано името и телефонните ви номера. Обзалагам се, че имате ключ за апартамента-и пропуск за гаража. Влезли сте през гаража и никой не ви е видял. Веднага след като Ървинг ви е телефонирал, за да ви съобщи за убийството на Елайъс. Ървинг обаче не е знаел, че между вас двамата е имало нещо.

— Празни приказки! Бих искала да видя как ще го докажете.

Бош вдигна ръка. Върху дланта му лежеше връзката с ключове на Елайъс.

— Това са неговите ключове — каза той. — Няколко от тях не са от къщата, апартамента, офиса и автомобилите му. Имам намерение да взема адреса ви и да проверя дали не са от вашата врата, госпожо инспектор.

Ентренкин бързо извърна поглед от ключовете, завъртя се и влезе в кабинета на Елайъс. Бош я последва. Тя бавно заобиколи писалището и седна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче. Хари разбра, че я е пречупил с ключовете.

— Обичахте ли го? — попита той.

— Моля?

— Обичахте ли…

— Как смеете да ми задавате такъв въпрос?

— Това ми е работата. Било е извършено убийство. И вие сте замесена.

Тя се извърна от него и погледна надясно през прозореца към лицето на Антъни Куин. Беше очевидно, че едва сдържа сълзите си.

— Вижте, госпожо инспектор, хайде да се опитаме да приемем, че Хауард Елайъс е мъртъв. Независимо дали ми вярвате, искам да заловя човека, който го е убил. Става ли?

Тя колебливо кимна. Бош бавно и спокойно продължи:

— За да го заловя, трябва да науча всичко възможно за Елайъс. Не само онова, което ми е известно от телевизията, вестниците и други ченгета. Не само онова, което е в папките му. Трябва да зная…

Някой натисна заключената входна врата и после силно почука по стъклото. Ентренкин се изправи и отиде да отвори. Бош изчака в кабинета. Чу, че адвокатката разговаря с Лангуайзър.

— Оставете ни за няколко минути, моля.

Тя затвори вратата, още преди да е получила отговор, заключи я, върна се обратно и отново седна зад писалището. Бош продължи да говори достатъчно тихо, за да не се чува навън.

— Трябва да зная всичко. И на двама ни е известно, че сте в състояние да ни помогнете. Не можем ли да сключим примирие?

Първата сълза се търкулна по страната на Ентренкин, скоро последвана от друга. Тя се наведе напред и започна да отваря чекмеджетата.

— Най-долното вляво — каза Бош.

Адвокатката го отвори и извади кутия със салфетки. Остави я в скута си, издърпа една от салфетките и избърса очите и лицето си.

— Странно колко бързо се променят нещата…

Последва дълго мълчание.

— Години наред познавах Хауард само бегло. Познанството ни беше чисто професионално, най-често се срещахме в съда. После, когато ме назначиха за главен инспектор, разбрах, че е важно да познавам критиците на полицейското управление. Уговорихме си среща. Точно тук — той седеше на това място… Всичко започна тогава. Да, обичах го…

Тази изповед предизвика нови сълзи и тя издърпа още няколко салфетки, за да ги попие.

— Колко време бяхте… заедно? — попита Бош.

— Около шест месеца. Но той обичаше жена си. Нямаше намерение да я напусне.

Сега очите й бяха сухи. Тя прибра кутията със салфетки обратно в чекмеджето и като че ли облаците, допреди секунди забулвали лицето й, бяха изчезнали. Хари видя как се промени изражението й. Тя се наведе напред и делово го погледна.

— Ще сключа сделка с вас, детектив Бош. Но само с вас. Въпреки всичко… мисля, че ако ми дадете думата си, мога да ви се доверя.

— Благодаря. Какво предлагате?

— Ще разговарям само с вас. В замяна искам да ме пазите. И под това имам предвид да държите в тайна източника си на информация. Не се безпокойте, и без това няма да призная нищо в съда. Трябва да пазите само за себе си онова, което ще ви кажа. Може да ви е от полза, може и да не ви е.

Бош се замисли за миг.

— Би трябвало да се отнасям с вас като със заподозрян, а не като с източник на информация.

— Но вие инстинктивно усещате, че не съм била аз. Той кимна.

— Убиецът не е жена. Всичко показва, че е мъж.

— И че е ченге, нали?

— Възможно е. Точно това трябва да открия, ако изобщо ме оставят да водя следствието, а не се налага да се безпокоя за обществото, политиците, центъра „Паркър“ и всичко останало.

— Значи се договорихме, нали?

— Преди да сключа такава сделка, трябва да ми кажете нещо. Елайъс е имал свой човек в центъра „Паркър“. Някой с достъп до всякаква информация. Някой, който е бил в състояние да му осигури материалите от разследванията на недоказаните жалби. Трябва…