Майкъл Конъли - Хари

— И в Брентуд е използван такъв калибър, нали?

— Да.

— Не се ли сети да я претърсиш, преди да започнеш да я разпитваш?

Бош погледна към агента и раздразнено поклати глава.

— Майтапиш ли се? Това си беше доброволно признание. Може във ФБР никога да не си се сблъсквал с такова нещо, но основното правило е да не накараш обекта да се почувства заподозрян, още преди да си започнал. Не я претърсих и щеше да е грешка, ако…

— Зная, зная. Извинявай, че те попитах. Просто…

Той не довърши, но Бош знаеше какво иска да каже. Реши да промени темата.

— Старецът появи ли се?

— Джак Кинкейд ли? Не, пратихме хора при него. Чух, че не го приемал добре. Телефонирал на всички политици, на които някога е давал пари. Предполагам, си мисли, че може би градският съвет или кметът ще са в състояние да му върнат сина.

— Знаел е какво представлява синът му. Навярно го е знаел през цялото време. Затова е телефонирал на онези хора. Не иска случаят да излезе наяве.

— Да бе, как не, ние ще се погрижим за това. Вече открихме дигитални видеокамери и апаратура за редактиране на записи. Ще го свържем с уеб-сайта на Шар-лот. Сигурен съм.

— Няма да има значение. Къде е Ървинг?

— На път за насам.

Бош кимна. Приближи се до дивана и се наведе надолу, опрял ръце на коленете си, за да разгледа отблизо мъртвия цар на колите. Очите му бяха отворени и челюстта му бе изкривена в предсмъртна гримаса. Линдел беше прав, че е умрял в адски мъки. Хари се замисли за ведрия вид на жена му. Не можеше и да става сравнение.

— Как, според теб, се е случило? — попита той. — Как е успяла да ги убие?

Докато Линдел му отговаряше, Бош продължи да гледа към трупа.

— Е, когато гръмнеш някого в топките, той става съвсем кротък. Като съдя по кръвта, тя е направила точно така. След като е стреляла в тестисите им, вече е владеела положението.

Хари кимна.

— Рихтер не е ли бил въоръжен?

— Не.

— Някой откри ли деветмилиметров пистолет?

— Не, поне засега.

Агентът отново му отправи поглед, с който му казваше, че са се провалили.

— Трябва да го намерим — рече Бош. — Госпожа Кинкейд ги е накарала да признаят какво са направили с момичето, но не са споменали нищо за Елайъс. Трябва да открием този пистолет, за да ги свържем с убийството на адвоката и да сложим точка.

— Е, търсим го. Ако някой го намери, първо ще съобщи на нас.

— Прати ли хора да претърсят дома, офиса и автомобила на Рихтер? Все още съм убеден, че той е убиецът.

— Да, но не разчитай да открият нещо.

Бош се опита да разчете изражението на агента, но не успя. Разбираше, че е премълчал нещо.

— Какво има?

— Сутринта Едгар взе досието му от полицейската академия.

— Ясно. Навремето са го изхвърлили. Нещо друго?

— Оказа се, че е сляп с едното око. Лявото. Опитал се да ги излъже. И успял, докато не започнал курсът по стрелба. Там тотално се провалил. И така го разкрили. После го изхвърлили.

Бош кимна. Замисли се за изстрелите, с които е бил убит Елайъс, и разбра, че новата информация за Рихтер променя нещата. Знаеше, че е малко вероятно той да е убиецът.

Разнесе се приглушен грохот. Хари погледна нагоре през прозореца и видя хеликоптер на Канал 4, който се спусна надолу и увисна на петдесетина метра над къщата. През дъжда едва успя да различи оператора, застанал на отворената плъзгаща се врата.

— Гадни лешояди — процеди Линдел. — Човек би си помислил, че дъждът ще ги задържи на разстояние, но не.

Той отстъпи назад към вратата, където имаше табло с ключове и други електронни устройства. Натисна някакъв кръгъл бутон и задържа пръста си върху него. Бош чу вой на електромотор и над прозорците се спусна автоматичен капак.

— Не могат да се приближат по земя — каза той. — Заради портала. Единствената възможност е по въздуха.

— Не ми пука. Да видим какво ще заснемат сега.

Бош също не го интересуваше. Той отново погледна надолу към труповете. Като съдеше по цвета и слабата миризма, предполагаше, че двамата мъже са мъртви от няколко часа. Зачуди се дали това означаваше, че Кейт Кинкейд е била в къщата през цялото време или е прекарала нощта в леглото на дъщеря си в Брентуд. Спря се на втората възможност.

— Известен ли ни е часът на смъртта? — попита Бош.

— Да. Според патолога, били са убити снощи между девет и полунощ. Количеството изтекла кръв показвало, че от първия до последния изстрел са изминали около два часа, през които са били живи. Явно е искала да получи от тях някаква информация, но те са се съпротивлявали — поне отначало.