Майкъл Конъли - Хари

— И решихте да помогнете на Хауард Елайъс.

— Да.

— Защо на него? Защо не отидохте в полицията?

— Защото знаех, че изобщо няма да го обвинят. Фамилията Кинкейд е могъща. Убедени са, че стоят над закона и е така. Бащата на съпруга ми тъпче с пари всички политици в този град. Независимо дали са демократи или републиканци. Всички са му длъжници. Но това нямаше значение. Свързах се с Джим Камп и го попитах какво ще стане, ако някога заподозрат друг човек в убийството на Стейси. Той ми каза, че нямало да са в състояние Да го съдят заради първия процес. Защитата само трябвало да посочи, че предишната година са подозирали друг. Това щяло да е достатъчно.

Бош кимна. Знаеше, че е права. Процесът срещу Харис завинаги бе оставил косми в тортата.

— Може би няма да е зле да направим почивка за няколко минути — рече той. — Трябва да телефонирам.

Хари изключи касетофона. Извади от куфарчето клетъчния си телефон и каза на Кейт Кинкейд, че междувременно ще провери останалата част от къщата.

Докато минаваше през официалната трапезария и влизаше в кухнята, той набра номера на Линдел. Агентът от ФБР отговори незабавно. Бош говореше тихо, като се надяваше, че гласът му не се чува в дневната.

— Тук е Бош. Получи се. Имаме свидетел, готов да ни съдейства.

— Със запис?

— Със запис. Казва, че съпругът й е убил дъщеря й.

— Ами Елайъс?

— Още не сме стигнали дотам. Просто исках да се задействате.

— Ще съобщя.

— Забелязахте ли някого?

— Не. Изглежда съпругът й още си е вкъщи.

— Ами Рихтер? Той също е замесен.

— Не сме сигурни къде е. Може и той да си е вкъщи. Ще го открием.

— Успех.

След като затвори, той застана на прага и се загледа към Кейт Кинкейд. Беше с гръб към него и изглежда беше вперила очи в мястото, където допреди малко седеше той. Не помръдваше.

— Добре — каза Бош, когато се върна в дневната. — Да ви донеса ли нещо? Чаша вода?

— Не, благодаря. Добре съм.

Той включи касетофона и отново представи себе си и събеседничката си. После посочи точния час и датата.

— Вече чухте правата си, нали така, госпожо Кинкейд?

— Да.

— Съгласна ли сте да продължим разпита?

— Да.

— По-рано споменахте, че сте решила да помогнете на Хауард Елайъс. Защо?

— Той завеждаше дело от страна на Майкъл Харис. Исках Харис да бъде напълно оневинен. Исках също да разкрият съпруга ми и неговите приятели. Знаех, че властите навярно няма да го направят. Но бях сигурна, че Хауард Елайъс не участва в този сценарий. Че не може да бъде контролиран с пари и власт. Че го ръководи единствено истината.

— Някога разговаряли ли сте лично с господин Елайъс?

— Не. Мислех си, че съпругът ми може да ме следи. След онзи ден, когато ги подслушах и разбрах, че е той, Сам ме отвращаваше. Предполагам, е разбрал, че съм го разкрила. Струва ми се, че Рихтер ме следи. Той или неговите хора.

Бош осъзна, че Рихтер може да е някъде наблизо. Линдел бе споменал, че в момента местонахождението му е неизвестно. Той погледна към входната врата и се сети, че я е оставил отключена.

— Затова сте изпратили на Елайъс онези писма.

— Да, анонимно. Исках да разкрия тези хора, но да не ме замесва… Зная, че е егоистично. Бях ужасна майка. Сигурно съм си представяла, че лошите мъже ще бъдат опозорени пред света, без това да се случи с лошата жена.

Докато говореше, в очите й се четеше мъка. Бош очакваше отново да се разплаче, но тя се овладя.

— Засега имам само още няколко въпроса — каза той. — Как научихте адреса на онази уеб-страница и входа към тайния уеб-сайт?

— За сайта на Шарлот ли говорите? Съпругът ми не е много умен, детектив Бош. Богат е и това винаги му помага да изглежда интелигентен. Беше си записал указанията, за да ги запомни и ги криеше в бюрото си. Аз ги намерих. Мога да работя с компютър. Влязох в онзи ужасен уеб-сайт… и видях там Стейси.

Отново нямаше сълзи. Бош се озадачи. Кейт Кинкейд говореше монотонно, сякаш рецитираше. Но чувствата й бяха скрити дълбоко под повърхността.

— Смятате ли, че мъжът на онези снимки със Стейси е бил вашият съпруг?

— Не. Не зная кой е.

— Сигурна ли сте?

— Да. Защото съпругът ми има рождено петно на гърба. Казах, че не е интелигентен, но поне е проявил достатъчно разум да не се показва в онзи уеб-сайт.

Бош се замисли. Макар да не се съмняваше в разказа на Кейт Кинкейд, той знаеше, че за да обвинят Кинкейд, ще имат нужда от неоспорими доказателства — поради същата причина, поради която жената бе решила да не се обръща към властите. В момента просто една съпруга говореше ужасни неща за мъжа си. Фактът, че Кинкейд очевидно не е човекът на снимките от уеб-сайта означаваше сериозна загуба на улики. Замисли се за заповедите за обиск. Предварително сформираните екипи вече пътуваха към дома и офиса на Кинкейд. Надяваше се, че ще открият доказателства, които да потвърдят разказа на съпругата му.