Майкъл Конъли - Хари

— Съпругът й е проговорил. Не зная за Рихтер — сигурно не й е пукало за него. Но съпругът й разказал всичко за Стейси. После, предполагам, го е довършила. И двамата. Мъжът на снимките от онзи уеб-сайт не е бил Сам Кинкейд. Трябва да накараш патолога да снима трупа на Рихтер и да направи сравнение. Може да е бил той.

Линдел посочи към труповете.

— Ще го накарам. Е, какво мислиш? Че го е направила снощи и после какво? Отишла е да си легне ли?

— Навярно не. Мисля, че е прекарала нощта в Брентуд. Стори ми се, че някой е спал в леглото на момичето. Трябвало е да се срещне с мен и да ми разкаже историята, преди да довърши плана си.

— Тоест да се самоубие.

— Точно така.

— Това е ужасно, човече!

— Още по-ужасно е било да живее с призрака на дъщеря си, с онова, което самата тя е допуснала да се случи с детето й. Самоубийството е било най-лесният начин да избяга.

— Не и ако питаш мен. Аз пък продължавам да си мисля за Шиън, човече, и се чудя. Искам да кажа, колко ли трябва да му е причерняло пред очите, за да го направи?

— Можеш само да се надяваш никога да не разбереш. Къде са моите хора?

— В кабинета, нататък по коридора.

— Отивам при тях.

Бош остави Линдел и отиде в кабинета. Едгар и Райдър мълчаливо претърсваха стаята. Събираха вещите, които искаха да вземат върху писалището. Хари им кимна за поздрав и те му отговориха със същото. Над следствието сякаш се бе спуснал мъртвешки саван. Нямаше да има повдигане на обвинения, нито съдебен процес. На тях оставаше да обяснят какво се е случило. А всички те знаеха, че медиите ще ги гледат скептично и обществеността може да не им повярва.

Бош се приближи до писалището. Имаше много компютърна техника със свързващи кабели, както и малка видеокамера с устройство за редактиране на записи. Няколко кашона бяха пълни с компактдискове.

— Открихме много неща, Хари — каза Райдър. — Щяхме да заковем Кинкейд с обвинението за педофилска мрежа. Пазел е архивирани снимките от тайния уеб-сайт. Имал е и камера — според нас, Стейси е била снимана с нея.

Райдър носеше ръкавици и спокойно повдигна камерата, за да му я покаже.

— Дигитална е. Записваш каквото искаш, включваш я в това устройство и качваш записа. После го прехвърляш в компютъра си и го пускаш по мрежата. И всичко това от собствения си дом. Буквално е също толкова лесно, колкото…

Тя не довърши. Бош се завъртя и видя Ървинг, застанал на прага на стаята. Зад него бяха Линдел и адютантът на заместник-началника — лейтенант Тълин. Ървинг влезе в кабинета, подаде на Тълин мокрия си шлифер и му каза да изчака в друга стая.

— В коя, господин заместник-началник?

— В която и да е.

Ървинг затвори вратата. Вътре бяха той, Линдел и екипът на Бош. Хари имаше представа какво предстои. Следствието щеше да навлезе в онзи цикъл, в който решенията и публичните изявления се основават на най-изгодното за управлението, а не на истината. Бош скръсти ръце и зачака.

— Искам веднъж завинаги да свършим с това — каза Ървинг. — Вземете каквото сте открили и се махайте оттук.

— Господин заместник-началник — отвърна Райдър, — остава ни да претърсим голяма част от къщата.

— Не ме интересува. Искам труповете да бъдат вдигнати и после полицията да се изтегли.

— Господине — възрази тя, — още не сме открили оръжието. Трябва да го намерим, за да…

— Няма и да го откриете.

Ървинг пристъпи навътре в стаята. Той се огледа наоколо и когато най-после стигна до Бош, прикова очи в лицето му.

— Допуснах грешка, че ви послушах. Надявам се да не се наложи градът да плаща заради това.

Хари помисли малко, преди да отговори. Ървинг не откъсваше поглед от него.

— Господин заместник-началник, зная, че разглеждате положението… от политическа гледна точка. Но ние трябва да продължим с претърсването на тази къща и другите места, свързани със семейство Кинкейд. Трябва да открием оръжието, за да докажем, че…

— Току-що ви казах, няма да откриете оръжието. Нито тук, нито където и да е другаде. Всичко това, детектив, е било за отвличане на вниманието. И доведе до смъртта на трима души.

Бош не знаеше какво точно става, но зае отбранителна позиция и посочи към апаратурата върху бюрото.

— Не бих нарекъл това „отвличане на вниманието“. Кинкейд е участвал в голяма педофилска мрежа и ние…

— Вашата задача беше Ейнджълс Флайт. Очевидно съм ви дал прекалено много свобода и ето докъде стигнахме.

— Това тук също е свързано с Ейнджълс Флайт. Точно затова ни трябва оръжието. То ще докаже връзката…