— По дяволите, човече, оръжието е при нас! От двадесет и четири часа! Убиецът също беше в ръцете ни. Ние го пуснахме и вече не сме в състояние да го върнем.
Бош можа само да го зяпне. Лицето на Ървинг бе станало мораво от гняв.
— Преди по-малко от час получихме резултатите от балистичната експертиза — каза той. — Трите куршума, извадени от трупа на Хауард Елайъс, категорично съответстват на куршумите, изстреляни в лабораторията от деветмилиметровия „Смит & Уесън“ на детектив Франсис Шиън. Той е убил онези хора в мотрисата. И точка. Някои от нас вярваха в тази възможност, но ни разубедиха. Сега възможността е факт, но детектив Шиън отдавна е мъртъв.
Бош загуби дар слово и трябваше да положи усилия, за да затвори уста.
— Вие — успя да изрече той, — вие сте го направили заради стареца, заради Кинкейд. Вие…
Райдър го стисна за ръката, за да му попречи да погуби кариерата си. Той се отскубна и посочи към дневната, където лежаха труповете.
— … предавате един от собствените си хора, за да защитите тях. Как можете? Как можете да сключвате такава сделка с тях? И със самия себе си?
— Грешите! — извика в отговор Ървинг. После тихо добави: — Грешите и аз ще ви унищожа заради онова, което току-що казахте.
Бош не отговори. Просто продължаваше да гледа към заместник-началника.
— Този град очаква правосъдие за Хауард Елайъс-каза Ървинг. — И за жената, убита заедно с него. Вие не го допуснахте, детектив Бош. Позволихте на Шиън да се измъкне. Осуетихте правосъдния акт и хората няма да останат доволни. Бог да ни е на помощ сега.
Според плана, бързо трябваше да проведат пресконференцията, докато все още валеше и дъждът можеше да се използва като средство да задържат хората — разгневените хора — по домовете им. Край стената в дъното на подиума се бяха събрали всички участници в следствието. Пресконференцията щяха да водят началникът на полицията и агент Гилбърт Спенсър, които щяха да отговарят на всички въпроси. Това беше стандартна оперативна процедура за изключително напрегнати ситуации. Началникът и Спенсър не знаеха почти нищо друго, освен онова, което се съобщаваше в изявлението за медиите. Ето защо те лесно можеха да отклоняват въпросите за конкретни подробности с отговори от типа на „Това не ми е известно“ или „Нямам такава информация“.
О’Рурк от пресцентъра каза няколко встъпителни думи, като предупреди репортерите да проявят чувство за отговорност. Той съобщи, че пресконференцията ще е кратка и че повече информация ще бъде разпространена през следващите дни. После даде думата на началника на полицията, който застана зад микрофоните и прочете грижливо подготвеното изявление.
— През краткия период, откакто съм на този пост, трябваше да присъствам на погребенията на полицаи, загинали при изпълнение на служебните си задължения. Държах ръцете на майки, загубили своите деца заради безсмисленото насилие в този град. Но никога не ми е било толкова тежко, колкото сега. Трябва да съобщя на жителите на този велик град, че ни е известно кой е убил Елайъс и Каталина Перес. И с много дълбоко съжаление ще кажа, че той беше служител в нашето управление. По-рано днес резултатите от балистичната експертиза показаха, че куршумите, с които са били убити Хауард Елайъс и Каталина Перес, са изстреляни от служебния пистолет на детектив Франсис Шиън от отдел „Грабежи и убийства“.
Бош погледна към морето от репортери и видя, че мнозина от тях са шокирани. Съобщението накара дори тях да замръзнат, защото знаеха какви ще са последствията. Новината беше кибритената клечка, а те — бензинът. Дъждът навярно нямаше да е достатъчен, за да угаси този пожар.
Неколцина журналисти, навярно от информационните агенции, си пробиха път през тълпата и излязоха навън, за да разпространят новината. Началникът на полицията продължи:
— Както повечето от вас знаят, Шиън беше един от неколцината полицаи, дадени под съд от Хауард Елайъс от страна на Майкъл Харис. Следователите по случая смятат, че Шиън е бил измъчван от чувства, свързани с процеса и с провала на брака му през последните месеци. Може да е загубил равновесие. Навярно никога няма да научим, защото снощи детектив Шиън отне собствения си живот, разбрал, че е само въпрос на време да бъде изобличен. Сами разбирате, че ми е много трудно да дам това изявление. Но управлението не крие нищо от гражданите. Лошото трябва да се приема, за да можем искрено да се радваме на доброто. Зная, че осемте хиляди добри хора от полицейското управление се присъединяват към мен и се извиняват на семействата на двете жертви, както и на всички жители на града. И молим гражданите да реагират спокойно и с чувство за отговорност на тези наистина ужасни новини. А сега трябва да направя друго изявление, но ако имате въпроси, свързани конкретно с това следствие, ще отговоря на няколко от тях.
Читать дальше